Читать «Въздигната» онлайн - страница 10

— Ще ви съобщя, ако около него настъпи някаква промяна — обеща Томас.

— Благодаря — кимнах и тръгнах с Тове и Дънкан надолу по коридора към стаята ми.

Не ми беше до парти, още преди Локи да заблъска по вратата на двореца, а сега ентусиазмът ми беше дори и още по-малък. Но трябваше поне да положа някакво усилие да изглеждам щастлива, за да не нараня чувствата на Уила и Мат. Те доста се бяха потрудили за това и се налагаше да изиграя ролята на лъчезарната рожденичка заради тях.

— Докторът смята, че той ще се оправи — отбеляза Дънкан, виждайки угриженото ми изражение.

— Знам — отвърнах аз.

— Защо се тревожиш толкова много за него все пак? — попита Дънкан. — Знам, че вие двамата сте приятели или нещо такова, но не разбирам. Той е витра и вече веднъж те отвлече.

— Не се тревожа — прекъснах го аз с пресилена усмивка. — Просто се вълнувам заради партито.

Дънкан ме насочи към всекидневната на горния етаж. Навремето тя бе служила като детска стая на Рис, но по-късно беше станала просто стая за прекарване на свободното време. На тавана имаше рисунки на облаци и разни детски неща, а към стените бяха прикрепени къси бели лавици, на които все още стояха някои от детските му играчки.

Когато отворих вратата, бях бомбардирана с гирлянди и балони. На стената в дъното беше окачен транспарант, на който с огромни златни букви пишеше „Честит рожден ден“.

— Честит рожден ден! — извика Уила, още преди да съм влязла.

— Честит рожден ден! — отекнаха Рис и Рианон в един глас.

— Благодаря ви, приятели — казах, бутвайки един пълен с хелий балон от лицето си, така че да мога да вляза. — Но сигурно знаете, че рожденият ми ден е чак утре?

— Разбира се, че знам — отвърна Мат с леко изтънял от вдишването на хелий глас. В ръцете си държеше спаднал балон, който беше източникът на хелия, и сега го хвърли настрани, тръгвайки към мен. — Аз бях там, когато се роди, помниш ли?

Той се усмихваше, но после се сконфузи, когато осъзна какво беше казал. Рис и аз бяхме разменени същия този ден. Мат всъщност беше присъствал на раждането на Рис, не на моето.

— Е, добре, тъй или иначе, аз бях там, когато те докараха от болницата — каза Мат и ме прегърна. — Честит рожден ден!

— Благодаря ти — рекох, отвръщайки на прегръдката му.

— Аз също знам добре кога е рожденият ти ден — каза Рис, тръгвайки към нас. — Честит рожден ден!

— Честит рожден ден и на теб — усмихнах се аз. — Какво е чувството да си на осемнайсет години?

— Почти същото, като да си на седемнайсет — засмя се Рис. — Ти чувстваш ли се по-голяма?

— Всъщност не — признах.

— О, хайде стига — рече Мат. — Ти порасна толкова много през последните шест месеца. Чак не мога да те позная вече.

— Все още съм си същата, Мат — казах, размърдвайки се неловко на мястото си.

Знаех, че съм се променила. Дори физически не бях същата. Носех косата си по-често разпусната, защото най-накрая успях да се преборя с къдриците си след цял живот боричкане с тях. Тъй като сега управлявах кралство, трябваше да нося тъмни рокли през цялото време. Налагаше се да изглеждам като принцеса.