Читать «Въздигната» онлайн - страница 3

Аманда Хокинг

Но ако трил не ги използваха, тези способности правеха нещо с умовете им, замъгляваха мислите им и ги довеждаха до лудост. Това важеше с пълна сила за Тове, който изглеждаше разсеян и груб, когато не практикуваше своята психокинеза.

— Време е за промяна — каза Тове, когато залата потъна в напрегнато мълчание. — Може да бъде постепенна, но тя ще се случи.

Неочаквано почукване на вратата попречи на онези, които искаха да му възразят, и съдейки по лицето на канцлера, което беше червено като цвекло, той много съжаляваше, че не е могъл да вземе отношение по този въпрос.

Дънкан отвори вратата и Уила подаде глава с неуверена усмивка на лицето. Тъй като беше марксина, дъщеря на Гарет и моя най-добра приятелка, тя имаше пълното право да бъде тук. Винаги я канех да присъства на тези съвещания, но тя неизменно отказваше под предлог, че по-скоро ще навреди, отколкото да помогне с нещо. И вероятно действително съществуваше такава опасност, защото на нея й беше много по-трудно да бъде вежлива, когато не е съгласна с някого.

— Простете — рече Уила и Дънкан отстъпи настрани, за да й направи път да мине. — Не исках да ви прекъсвам. Но минава пет, а аз трябваше да взема принцесата в три, за да обсъдим тържеството по случай рождения й ден.

Погледнах часовника, разбирайки, че събранието се беше проточило много по-дълго, отколкото смятах. Уила тръгна към мен, поглеждайки залата с донякъде виновна усмивка, но аз знаех, че е готова да ме извлече оттук дори насила, ако не закриех официално заседанието.

— А, да. — Канцлерът ми се усмихна със смущаващ копнеж в очите. — Забравих, че скоро ставате на осемнайсет.

Той навлажни устните си и Тове нарочно се изправи пред мен, така че да попречи на канцлера да ме вижда.

— Поднасям извиненията си на всички — рече Тове, — но принцесата и аз имаме планове за тази вечер. Ще продължим това съвещание следващата седмица.

— Смятате да се върнете към задълженията си още следващата седмица? — Лаурент изглеждаше ужасена. — Толкова скоро след сватбата ви? Няма ли да ходите с принцесата на меден месец?

— Предвид ситуацията, не мисля, че това е разумно — намесих се аз. — Имам твърде много неща, за които трябва да се погрижа.

Макар това да беше вярно, то не беше единствената причина да се откажа от медения си месец. Колкото и да харесвах Тове, не можех да си представя как щяхме да я караме двамата, когато останехме сами. Не смеех дори да си помисля и за първата ни брачна нощ.

— Трябва да обсъдим въпроса за подменените — каза маркиз Бейн, ставайки от мястото си. — Поради това, че някои от тях бяха върнати по-рано от следотърсачите и има семейства, които отказват да изпратят децата си като подменени, се наложиха размествания. Има и известен брой договори, които трябва да бъдат подписани.

— Достатъчно делови разговори. — Уила ме хвана под ръка, приготвяйки се да ме изведе от залата. — Принцесата ще се върне на работа в понеделник и тогава ще може да подпише всичко каквото е необходимо.