Читать «Въздигната» онлайн - страница 2

— С цялото ми уважение, принцесо — поде Аурора кротко, макар и с прикрита жлъч, — имаме по-важни въпроси, които трябва да бъдат обсъдени. Витра стават все по-силни и с наближаващия край на примирието…

— Примирие! — прекъсна я марксина Лаурент, изсумтявайки презрително. — Като че ли сме видели нещо добро от него!

— Примирието още не е свършило — казах, изправяйки гръб. — Нашите следотърсачи в момента са на мисия, търсейки решение на проблемите ни. Точно затова смятам, че трябва да измислим нещо, преди да се върнат.

— Ще мислим за това, когато се върнат — рече канцлерът. — А сега да видим как да спасим кожите си.

— Моят призив не е за преразпределяне на всички богатства в общността или за премахване на монархията — казах аз. — Просто казвам, че следотърсачите сега са някъде там, за да ни спасят и да защитят нашите подменени деца, заради което заслужават истински домове, когато се върнат. Ние трябва да заделим необходимите средства, за да построим тези домове.

— Колкото и благородно да е това, принцесо, ние трябва да пестим пари за витра — отбеляза маркиз Бейн.

— Ние не можем да се откупим от витра — намеси се Тове. — Тук не става въпрос за пари, а за власт. Ние всички знаем какво искат те и няколко хиляди долара, или било то няколко милиона, няма да ни помогнат. Това няма да умилостиви краля на Витра.

— Ще направя всичко по силите си да предпазя Фьоренинг, но вие всички сте прави — повиших глас. — Предстои ни да намерим разумно решение за Витра. Това означава, че може да се стигне до кървав сблъсък и ако това се случи, ние трябва да подкрепим нашите военни части. Те заслужават най-доброто, в това число подходящи домове и достъп до нашите лечители, ако бъдат ранени по време на война.

— Лечители да лекуват следотърсачи? — прихна марксина Лаурент и още неколцина се захихикаха заедно с нея. — Не ставайте смешна.

— Какво смешно има в това? — попитах, опитвайки се гласът ми да не звучи прекалено студено. — От тях се очаква да умират за нас, а ние дори не желаем да лекуваме раните им? Не може да искаме от тях повече, отколкото сме готови да им дадем.

— Те стоят по-ниско от нас — каза Лаурент с тон, който загатваше, че аз просто не знам как стоят нещата. — Има причина ние да бъдем на по-високи позиции. Защо, за бога, трябва да се държим с тях като с равни, когато те не са такива?

— Защото е въпрос на елементарно благоприличие — настоях аз. — Ние може да не сме човешки същества, но това не означава, че трябва да сме лишени от всякаква хуманност. Точно затова нашите младежи напускат градовете ни и предпочитат да живеят сред човеците, позволявайки техните способности да закърнеят. Ние трябва да им предложим поне малко щастие, защо иначе биха останали?

Лаурент промърмори нещо приглушено, приковала студените си очи в масата от масивен дъб. Черната й коса беше пригладена назад и хваната на толкова стегнат кок, че лицето й изглеждаше изпънато. Което може би беше и целта.

Марксина Лаурент беше могъща благородничка, способна спонтанно да поражда огъня и да го контролира, което беше нещо много изтощително. Подобни дарби изцеждаха силите на представителите на Трил, съкращаваха живота им и ги състаряваха преждевременно.