Читать «Въздигната» онлайн - страница 17

— Няма да ти кажа.

— Защо? — попитах, поглеждайки го строго.

— Защото, ако го направя, ще разваля цялата магия на момента — рече Локи. — Не можем ли просто да поседим тук и да се гледаме с копнеж, докато ми позволиш да те целуна?

— Не — отсякох и най-накрая понечих да се отдръпна. — Не и ако не ми кажеш…

— Тове — смотолеви Локи бързо, опитвайки се да ме задържи. Той беше много по-силен от мен, но ми позволи да го отблъсна.

— Разбира се. — Аз се изправих. — Това е точно в стила на моя годеник. Той винаги мисли за другите хора.

— Това е просто пижама! — настоя Локи, сякаш това променяше нещата. — Той несъмнено е много мило момче, но това няма значение.

— Защо да няма значение? — попитах.

— Защото не го обичаш.

— Но държа на него — заявих аз, при което Локи сви рамене. — И не си въобразявай, че обичам теб.

— Може би не — съгласи се той. — Но ще ме обикнеш.

— Така ли мислиш? — вдигнах вежди.

— Помни ми думите, принцесо — рече Локи. — Един ден ти ще бъдеш лудо влюбена в мен.

— Добре — Засмях се, защото не знаех как иначе да реагирам. — Но вече трябва да вървя. Щом съм ти дала убежище, трябва и официално да го постановя и да накарам всички да се съгласят, че това не е самоубийствено решение.

— Благодаря ти.

— Няма защо — казах, отваряйки вратата.

— Струваше си — изтърси Локи неочаквано.

— Кое? — Обърнах се към него.

— Всичко, през което преминах — рече той. — Заради теб. Струваше си.

4

Годеник

Моят иначе спокоен рожден ден се превърна във френетично събрание заради това, че бях дала убежище на Локи. Повечето хора смятаха, че съм полудяла и че Локи трябва да бъде доведен на разпит. Беше свикано съвещание, на което Томас му зададе многобройни въпроси и Локи отговори по същия начин, както бе отговорил и на мен.

Всъщност не беше и нужно да им обяснява надълго и нашироко какво е станало, след като вдигна ризата си и им показа белезите си. След това те го пуснаха да се върне в стаята си.

Имах шанса да се насладя на един хубав, тих обяд с Уила и Мат и това все пак беше нещо. Леля ми Маги се обади и известно време разговарях с нея по телефона. Тя искаше да дойде да ме види, но аз направих каквото можех, за да я спра. Все още не бях й обяснила каква съм в действителност, но на този етап на нея й беше достатъчно да знае, че съм в безопасност и съм с Мат.

Първоначално ми се искаше да я поканя за Коледните празници и тогава смятах да й разкажа всичко. Но след това витра започнаха да преследват подменените и реших, че може да тръгнат след нея, за да се доберат до мен, и отново отложих срещата ни.

Нямаше как да й обясня какво става около мен по телефона и затова горях от нетърпение нещата да се успокоят и Маги отново да заеме мястото си в моя живот. Тя ми липсваше толкова много.

След вечеря се прибрах в стаята си и гледах глупави филми от осемдесетте години с Дънкан. Той трябваше да стои по шестнайсет часа на ден с мен, след което поемаше нощната стража. Исках да уча и да се възползвам от предложението на Тове да ме обучава на трилски, но Дънкан не ми позволяваше. Той настояваше, че трябва да изключа ума си и да почивам.