Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 36

— Мисля, че те с радост ще посрещнат това копеле в страната си — каза ми Каван, след като ме откри в залата за угощение на Кунеглас, където си бях проснал одеялото и се хранех. Каван се почеса по брадата. — Жалка страна е тая Силурия.

— Но ражда добри воини — казах аз.

— Не бих се учудил, ако се бият добре, за да се измъкнат от вкъщи — подсмръкна Каван. — Какво беше това дето си заби ноктите в лицето ти, господарю?

— Тръни ме изподраха. Бях на лов за глигани.

— Рекох да не си се оженил, докато не бдях над теб — каза той, — а това да е сватбеният й дар.

— Наистина ще се женя — казах аз. Вече бяхме излезли от залата и примигвахме на ярката слънчева светлина, обляла Каер Сус. Разказах на Каван за предложението на Артур да ме направи най-добрия боец на Мордред и свой собствен зет. Тези новини зарадваха Каван, защото означаваха богатство, а той беше изгнаник от Ирландия, опитал да забогатее с копието и меча си в служба на Утър, но така и не успял поради любовта си към хазарта. Каван беше два пъти по-възрастен от мен, нисък и набит мъж с широки рамене и посивяла брада, а ръцете му бяха отрупани с воински пръстени, изковани от оръжията на победени противници. Той прояви такт по отношение на булката (още повече че именно тя щеше да ми донесе златото).

— Не е красавица като сестра си — каза Каван.

— Така е — съгласих се аз.

— Абе право да си кажа — заряза той всякаква тактичност, — грозна е като цял чувал с жаби.

— Но не е надута — казах аз.

— А от тия стават най-добрите съпруги, господарю — заяви уверено Каван, макар че никога не се беше женил, но и никога не беше оставал сам. — Нали ще ни донесе богатство — каза той щастливо, защото, разбира се, точно затова щях да се оженя за нещастната Гуенхуивач. Здравият ми разум отказваше да повярва в магическата сила на свинското ребро в джоба ми, а бях длъжен да възнаградя хората си за тяхната вярност — през последната година не бяха видели много награди. Напротив, бяха изгубили почти цялото си имущество при падането на Инис Трийбс, а после воюваха срещу войската на Горфидид в долината Лъг. Сега бяха уморени и обеднели, а заслужаваха големи възнаграждения.

Поздравих своите четиридесет човека, които чакаха да ги настаня някъде. Зарадвах се като видях и Исса сред тях, защото той беше моят най-добър копиеносец — млад селянин с огромна сила и неугасващ оптимизъм, който пазеше дясната ми страна по време на битка. Прегърнах го, а после със съжаление им признах, че нямам подаръци за тях.

— Но скоро ще имам — добавих аз. После погледнах към двадесетината момичета, който моите войници изглежда бяха омаяли в Силурия. — Е, виждам, че повечето от вас вече са намерили някакво възнаграждение за себе си.