Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 26

 Преди да дойдат римляните и преди изобщо някой да е чувал за саксите, Британия била управлявана от Боговете, а Боговете говорели от Инис Мон. Но римляните разграбили острова, повалили дъбовете, изсекли свещените горички и избили пазителите на Инис Мон - древните друиди. Това станало през Черната година - повече от четиристотин години преди моя сън на Долфоруин - но Инис Мон все още беше свещено място за малцината друиди, които, подобно на Мерлин се опитваха да върнат Британия на нейните богове. Сега благословеният остров принадлежеше на кралство Лейн, което управляваше Диурнач, най-страшният от ирландските владетели, отхапали парче от британските земи. Говореше се, че той боядисва щитове с човешка кръв. В Британия нямаше по-суров крал. Само планините по границите на кралствата и недостига на воини му пречеха да разпространи чудовищната си власт над Гуинед. Диурнач – звяр, които не можеш да убиеш, заплаха, стаена в мрачните ъгли на Британия. Всички смятаха, че е по-добре да не се захващаш с него.

- Каниш ме да отида с теб на Инис Мон? – попитах аз.

- Каня те да отидеш на Инис Мон с нас, - Мерлин посочи Нимю – и с девствено същество.

- С кого? – попитах отново аз.

- Само девствено същество може да намери Свещения съд на Клидно Ейдин. Струва ми се, че никой от нас не подхожда на това определение, - ехидно отбеляза Мерлин.

- А Свещеният съд, - бавно промълвих аз, - е на Инис Мон.

Мерлин кимна и аз потръпнах при мисълта за такова пътешествие. Свещеният съд на Клидно Ейдин – едно от тринадесетте съкровища на Британия – изчезнал, когато римляните разграбили Инис Мон. Мерлин беше посветил живота си на възвръщането на съкровищата, от които за главно считаше Свещения съд. Той мислеше, че с негова помощ можеш да подчини боговете и да унищожи християните. Ето защо сега стоях на колене в свещения каменен кръг, с болка в корема и горчив вкус в устата.

- Моето призвание, - казах аз, - е да се бия срещу саксите.

- Глупак! – кресна Мерлин. – Войната сьс саксите е загубена, ако не върнем съкровищата.

- Артур мисли иначе.

- Значи и Артур не е по-умен. Какво са саксите в сравнение със загубата на боговете ни?

- Заклех се да служа на Артур.

- На мен също се закле. – Нимю вдигна длан, показвайки същия белег като моя.

- Никого не ще взема против волята му, - каза Мерлин. – Избирай, с кого си, Дерфел. Мога да ти помогна да направиш избора си.

Той отмести чашата и на мястото й изсипа шепа свински ребра, които бе взел от залата за пиршества, след което коленичи и постави в центъра на камъка една кост.

- Това е Артур, - каза Мерлин, - а това… - той взе друга кост – е Кунеглас, а за това – взе още една кост и я постави така, че да образува триъгълник с другите две, - ще поговорим по-късно. Това – Мерлин постави четвърта кост върху единия от ъглите на триъгълника – е Тюдрик от Гуент, а това е съюзът на Артур с Тюдрик, това е неговият съюз с Кунеглас. – Така Мерлин подреди втори триъгълник върху първия и двата заедно образуваха неравна шестолъчна звезда. – Това е Елмет – продължи той, започвайки трети триъгълник, успореден на първия. – това е Силурия, а това… - Мерлин постави последната кост… - съюзът на всички кралства. – Старецът се отдръпна назад и посочи нестабилната кула от кости. – Пред теб, Дерфел, е щателно съставеният план на Артур, но повярвай ми, без съкровищата на Британия ще се разпадне на части.