Читать «Господарят на войната» онлайн - страница 321

Смъкнах се от коня, хванах Сийнуин под ръка и я заведох до върха на една близка дюна. Небето на запад бе обляно от червеното сияние на залязващото слънце, а ние стояхме рамо до рамо в сянката на света и гледахме как „Придуен“ се издига и пада по вълните. Платното й бе пълно сега, защото вечерният вятър духаше от запад и носът на „Придуен“ пенеше водата пред себе си, зад кърмата оставаше дълга ясна следа. Плаваше право на юг, после обърна на запад. Но вятърът духаше от запад. Няма платноходка, която да може да плава право срещу вятъра, но тази плаваше, кълна се. Тя се носеше на запад и вятърът духаше от запад, и въпреки това платното й се издуваше и носът й пореше водата, или може би не знаех какво точно виждам, защото очите ми бяха пълни със сълзи, имаше и други, които се стичаха по бузите ми.

И докато гледахме, забелязахме от водата да се надига сребърна мъгла.

Сийнуин стисна ръката ми. Мъглата бе само малко петно, но то се разширяваше и сияеше. Слънцето си бе отишло, нямаше луна, само звезди и смрачаващо се небе и изпъстрено със сребърни петънца море и лодката с тъмното платно, и въпреки това мъглата сияеше. Сияеше със сребърното сияние на звездите. Или това бе само от сълзите в очите ми.

— Дерфел! — чух сопнатия глас на Сенсъм. Беше дошъл с Мюриг и сега се препъваше по пясъка към нас. — Дерфел! — викна той. — Трябваш ми! Ела тук! Веднага!

— Мой скъпи господарю — казах аз, но не на него. Говорех на Артур. Гледах и плачех, прегърнал Сийнуин, докато лодката бе погълната от сияещата сребърна мъгла.

Така си отиде моят господар.

И оттогава никой не го е виждал.

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Гилдас, историкът, който вероятно е писал своето съчинение, озаглавено „De Excidio et Conquestu Brittaniae“ (За разрушаването и завладяването на Британия), съвсем скоро след Артурианския период, съобщава, че Битката при Бадоници Монтис (обикновено превеждано като връх Бадън) е била обсада, но интересно, че не споменава Артур да е участвал в сражението, довело до великата победа, която, тъжно добавя Гилдас, „беше последното поражение на нещастниците“. „Historia Brittonum“ (Историята на бритите), която може да е, а може и да не е, написана от човек на име Нениус, и която е съставена поне два века след Артурианския период, е първият документ, който твърди че Артур е бил британски военачалник при „Монс Бадонис“, където „за един ден били убити деветстотин и шестдесет мъже при една атака на Артур и всичките били повалени от самия Артур“. През 10 в. няколко монаси в западен Уелс, съставят „Annales Cambriae“ (Уелски анали), където записват: „Битката при Бадън, в която Артур носил кръста на нашия Господ Иисус Христос на раменете си три дни и три нощи, и бритите станали победители“. Беда Преподобни, сакс, чиято „Historia Ecclesiastica Gentis Anglorum“ (Църковна история на английския народ) се появява през 8 в., също говори за поражението, но не споменава Артур, макар че това едва ли е изненадващо, защото Беда изглежда е почерпил по-голямата част от информацията си от Гилдас. Тези четири документа са едниствените ни ранни извори (при това три от тях не са особено ранни), които съдържат сведения за битката. Наистина ли е имало такава битка?