Читать «Господарят на войната» онлайн - страница 315

И отново ги победихме. Отново използвахме пламъците на нашата погребална клада и отново разбихме стената им, но заети с това, разрушихме и собствената си стена. Помня яркото слънце зад високите западни възвишения, и помня как залитнах в празно място пред мен и викнах на хората да ме прикриват отзад, и помня как острието на Хюелбейн потъна в открития тил на противник, а аз гледах как кръвта му бликна от отрязания врат и главата му отскочи назад. После видях, че двете бойни линии се бяха разпаднали на малки групи биещи се окървавени мъже, стъпили върху почернял от кръв и огън пясък.

Но ние бяхме победили. Най-задните редици на врага побягнаха от мечовете ни, но в центъра, където се биеха Мордред и Артур, никой не побягна и битката около двамата предводители ставаше все по-ожесточена. Опитахме се да обградим хората на Мордред, но те не ни позволиха и тогава видях колко бяхме оредели и колко много от нас никога нямаше да могат да се бият отново, защото бяхме пролели кръвта си в пясъците на Камлан. Тълпа от вражи копиеносци ни наблюдаваше от дюните, но те бяха страхливци и нямаше да дойдат да помогнат на другарите си. Така последните от нас се биеха с последните от хората на Мордред и видях как Артур сече с Екскалибур и се опитва да стигне до краля. И Сеграмор беше там, и Гуидър, а също се включих в сражението. Отбих копие с щита си, замахнах с Хюелбейн напред, а гърлото ми бе сухо като пушек, гласът ми — като на гарван. Ударих някого и Хюелбейн остави диря върху щита му, човекът залитна назад и нямаше сили да направи нова крачка напред, аз също бях изморен до смърт и затова само стоях и го гледах със смъдящи от пот очи. Той бавно пристъпи напред, аз замахнах. Човекът залитна от удара върху щита му и се опита да ме прониже с копието си — беше мой ред да отстъпя назад. Едва дишах, и навсякъде около мен уморени мъже се биеха със също толкова уморени противници.

Галахад беше ранен, дясната му ръка беше счупена и по лицето му имаше кръв. Кълхуч бе мъртъв. Не видях как са го убили, но по-късно открих тялото му с две копия в незащитените му слабини. Сеграмор куцаше, но бързият му меч все още сееше смърт. Той се опитваше да прикрива Гуидър, чиято буза кървеше, но младежът упорито си пробиваше път, за да стигне до баща си. Белите гъши пера на Артур бяха почервенели от кръв, бялото му наметало също. Видях как посича някакъв висок мъж, отблъсква нечие копие и отново замахва с Екскалибур.