Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 33

Част от задачата й беше да защитава Кадилак главно от самия него, защото го бяха обзели тъмните сили. Така че когато скоро след пристигането им я заведоха пред Накане То-Шиба, тя разбра какво се изисква от нея. Очите им се срещнаха само за миг, но това й беше напълно достатъчно. Умът й проникна в неговия, откривайки неизпълненото му желание да притежава тялото на едно дълго куче. Усети похотливото му любопитство — но дори генералният консул имаше определени граници. Мютите бяха извън границите на общоприетото. Въпреки това тя можа да внедри в ума му идеята да я настани в отделна стая с течаща вода и малката торба с лични вещи, които беше донесла със себе си. То-Шиба се съгласи и издаде необходимите заповеди, но го направи с леко колеблив вид на човек, който не е съвсем сигурен дали постъпва правилно.

Всяка вечер, когато стражата се отпускаше и преставаше да обикаля и да надзърта през шпионката на вратата, Клиъруотър използваше запаса си от розови листа да сваля шарките от тялото си — започна с частите, скрити под кожите й за ходене. На четвъртия ден преобразяването беше завършено. Стражът, който донесе оскъдната й закуска, толкова се стресна, че едва не изпусна таблата, и извика прекия си началник да се увери със собствените си очи в станалото. Новината бързо се разнесе и след час самият главен консул влезе при нея и заповяда да я съблекат.

Клиъруотър не се съпротиви; беше навела очи, докато То-Шиба бавно я оглеждаше от всички страни и поглъщаше всяка подробност от тялото й. Накрая той заповяда на един от стражите, който стоеше зад нея, да дръпне назад дългата й тъмна коса, която закриваше лицето й. Когато той я стегна с бяла превръзка на тила й, тя вдигна брадичка и очите й срещнаха очите на генералния консул. То-Шиба беше очаквал да види изпълнен със страх или опасение раболепен поглед на по-низше същество; вместо това видя светещи копия от син огън, които пронизаха душата му.

От този момент той беше обвързан от силата, дадена й от Талисмана.

Въпреки предишното ненаситно желание на То-Шиба за жени Клиъруотър беше доволна, че тя вече не може да бъде заместена. Неговото незаконно желание беше изцяло съсредоточено върху нея и щеше да остане такова дори да бяха разделени за седмици и месеци. Нямаше смисъл обаче да рискува. В навечерието на заминаването й, докато То-Шиба лежеше в прегръдките й, треперещ от екстаз, и преживяваше последния кръг на въображаемата си сексуална гимнастика, тя върна мислите му към брачното легло, като наложи собствения си образ върху този на жена му. Ето защо не беше изненадващо, че сестрата на шогуна нямаше от какво да се оплаква при краткото си посещение в летния дворец в Йедо.

Силата, която Клиъруотър използваше да манипулира генералния консул, й позволи да насочи ръцете на майстора, украсяващ капака и страните на кутията с картини, които да говорят на онези, които щяха да я получат: Мистър Сноу и златокосия облачен воин, чиято съдба беше неотделимо свързана с нейната.

За майсторите на желязо, които бяха в пълно неведение за силите й, това беше само празна кутия. Предмет с известна стойност и красота, но нищо в сравнение с изключителните произведения на изкуството, които украсяваха домовете на феодалите и дворците на шогуна. Но дървото на кутията беше изпълнено с нейното същество и картините бяха изкусно прикрити карти, които трябваше да отведат Стив до Херън Пул и до скритата къща на езерото, където я държеше Накане То-Шиба. Когато Мистър Сноу вземеше кутията в ръцете си, щеше да почувства нейното присъствие, гласът й щеше да влезе в неговия ум, образите щяха да разкрият тайните си.