Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 255

Мъжът с приличащото на череп лице беше спазил обещанието си. Близко до източния бряг на Хъдсън имаше поле — точно на мястото на бялото квадратче на картата. Когато кацнаха, ги посрещна един агент джап, който се представи на Кадилак. Стив кацна последен, стиснал зъби от мъчителната болка в раненото бедро.

По време на полета Келсо беше видял края с перото на стрелата да стърчи през кабината и от сигналите на Стив се беше сетил. Когато машината се хлъзна и спря, той вече чакаше с трион да отреже стрелата.

Другите му помогнаха да извадят Стив от кабината, после Клиъруотър и Кадилак измъкнаха върха на стрелата. Раната не беше дълбока и не беше засегнала никакви сухожилия или артерии, но болеше. Агентът джап каза на Стив, че ще му сложи лекарство и ще го превърже.

Стив се изправи и установи, че ако не отпуска тежестта си върху десния крак, може да куцука без чужда помощ.

Щом свалиха багажа си, джапът им каза да натрупат бали слама и клони около машините и да ги запалят.

Докато другите мъкнеха бали и клони, Стив стисна зъби, извади радиоконтролираните детонатори от самолетите и прибра всичко в торбата с оръжие.

После стояха и гледаха как джапът пали трите самолета. Беше потискащо да гледат как седмици тежък труд изчезват в огъня. Когато всичко догоря, джапът запрегна една волска кола. Започваше следващият етап от пътуването.

Вместо да пресекат реката и веднага да се качат на кораба, трябваше да прекарат следващите две нощи в една къща край Хъдсън. Източният бряг, на който бяха, принадлежеше на семейството на шогуна То-Йота. Западният бряг и земята зад него по целия път до наричаните от Келсо Големи езера, принадлежаха на Яма-Шита. Корабите на двете фамилии правеха редовни курсове по реката от Нио-йоко докъдето можеха да се движат на север, но каналната система, която свързваше Хъдсън с езерото Ери, беше запазена за съдове, собственост на фамилия Яма-Шита.

Джапът, който говореше бейсик сравнително добре, каза на Стив, че корабът на Сайд-Уиндър щял да закъснее поради някаква повреда, най-вероятно с два дни.

Закъснението се оказа добре дошло за маскировка. То осигури време на Клиъруотър да направи четири първокласни рисунки и на Кадилак да свикне с женски дрехи. След като му сложиха перуката и гребен и го напудриха с бяла, миришеща на сладко пудра, той беше почти готов. А когато сложи бяла маска и ръкавици, съвсем заприлича на жена. И благодарение на необичайното владеене на езика и нравите на майсторите на желязо той скоро възприе необходимото високомерие.