Читать «Кървавата река» онлайн - страница 80

От време на време Стив, Кадилак и Клиъруотър виждаха скайхока на Стинсън, който продължаваше да кръжи над мястото на лагера. Джоди се беше върнала до дърветата и стоеше с радиостанция до ухото. Другата станция лежеше до Стив и Кадилак и тихо пукаше от статично електричество.

Хартман отново се обади.

— Лейди Сън Рей на Сноу Бърд плюс един. Преминаваме към евакуация. Два, повтарям два самолета за евакуация, четиринадесет-петдесет часа. Оценено време на пристигане шестнадесет-двадесет часа централно стандартно време. Имате ли точно време? Край.

— Сноу Бърд на Лейди Сън Рей. Потвърждавам. Сверих го. Петнадесет-петдесет-пет. Край.

— Един час сте напред, Сноу Бърд. Сега е четиринадесет-петдесет-пет. Трябва да изтеглим авиационното ви прикритие, но не се безпокойте. Кавалерията е на път. Имате ли цветни ракети?

— Да, Сън Рей. Три червени и две зелени.

— Добре, Сноу Бърд. Пусни зелена, ако евакуацията може да продължи. Ако на земята има вражески сили, изстреляй червена ракета в посока към тях. Ще бъде изпратен ескорт, който ще открие прикриващ огън.

Стив и Кадилак се спогледаха.

— Дръж се, Казан — продължи Хартман. По гласа му личеше, че се усмихва. — Ако всичко върви по план, ще те приберем на борда след три часа.

— Чакам с нетърпение, сър. Сноу Бърд, край.

Беше ред на Клиъруотър и Кадилак да се спогледат. Стив, който бе с гръб към Кадилак, не можеше да види триумфиращия блясък в очите му.

Джоди гледаше как скайхокът се изкачва на височината на другаря си. Когато небето се изчисти, я обзе внезапна тревога. Толкова близко и въпреки това толкова далеч… Тя погледна часовника си. Смяната им скоро щеше да дойде. Ако всичко вървеше добре, в осемнадесет нула нула тя щеше да е на борда и да участва в шумна веселба с добрите си стари приятели.

Мушна се под клоните и отиде да види дали Келсо е още буден. При новината, че след три часа ще бъде в опитните ръце на лекарите от „Дамата“, сигурно щеше да се зарадва. Намери го да спи и реши да не го буди.

През следващите четиридесет и пет минути небето над лагера остана празно. Джоди никога не се беше смятала за търпелива, но откакто срещна Келсо откри, че има скрити резерви от това ценно качество. Сега трябваше да разчита на него — въпреки дружелюбния разговор с Хартман тя си представяше всички неща, които можеха да тръгнат погрешно. Брикман можеше да й каже нещо успокоително, но те се бяха разбрали да не поддържат радиовръзка, за да не ги засекат идващите самолети.

Минутите течаха мъчително бавно, всяка подчертавана на всеки десет секунди от ритмичното хъркане на Келсо. Накрая Джоди видя три скайхока да летят към нея, подредени един до друг. Погледна часовника, после вдигна далекогледа към самолетите. Имаха колесници. Когато водачът започна да кръжи като мишелов, търсещ плячка, останалите два обърнаха на север и на юг. Тримата летци очевидно не поемаха никакви рискове.

Слушалката изпука и оживя.

— Блу Четири до Сноу Бърд плюс един. Актуализирайте местонахождението си. Край.

Джоди натисна бутона за предаване.