Читать «Кървавата река» онлайн - страница 8

Авиовагонът имаше плосък покрив с двойно по-голяма широчина, който служеше за миниписта за излитане. С широко отворени дроселни клапи скайхокът излиташе от поставен под ъгъл парен катапулт и се „приземяваше“ с помощта на спирателна кука също както самолетите на самолетоносачите през двадесетото столетие. Поради специалното разпределение на вътрешността авиовагонът и силовият вагон имаха по-малко оръжия от другите. Командните и бойните вагони буквално бъкаха от бойна техника — топлинни сензори, оптични уреди за нощно виждане и инфрачервени лазерни далекомери.

Също като екипажите на подводниците и бомбардировачите с голям обсег на действие от ерата преди Холокоста, пионерите живееха заобиколени от апаратура и оръжия. В десетки помещения под пода бяха разположени складове за амуниции, койките бяха сгъваеми и се ползваха на смени от дневния и нощен дежурен персонал и, както на подводниците от Старото време, нямаше прозорци. В критичен момент можеха да се отворят тесни процепи за гледане, но при нормални условия какво има навън се наблюдаваше на видеоекрани.

Ешелонът бе затворена среда, екранирана срещу радиацията, която още съществуваше в Света със синьото небе, и въздухът, който циркулираше вътре, грижливо и непрекъснато се филтрираше. За девет столетия от Холокоста условията значително се бяха подобрили, но пионерите все още „изтегляха трикове“ — жаргон основан на акронима ТРИК.

Според Първото семейство за замърсяването на въздуха бяха отговорни полухората мюти. И всички знаеха, че това е вярно, защото те самите не страдаха от него. Мютите имаха отровни кожи, които, ако се допреш до тях с голи ръце, причиняваха на нормалните човешки същества загниване и освен това излъчваха отровни химикали, които замърсяваха атмосферата.

Всеки пионер, дишал нефилтриран въздух, беше изложен на риск. Дори ако не загинеха в бой, пионерите знаеха, че деветмесечен тур в операции над земята съкращава с няколко години и без това краткия им живот, но те правеха тази жертва без колебание. „Те умряха, за да живеят другите“ беше фраза, набивана ежедневно в съзнанието на трекерите още от двегодишна възраст, думите бяха изсечени на мемориалната стена на централния площад във всяка дивизионна база. Те можеха също да се видят изписани с огромни букви по стените на коридорите, галериите и тунелите на платформите на станциите на метрото и на радиалните и кръгови пътища, свързващи мрежата от жилищни шахти.

Човек трябваше да е сляп и глух, за да не приеме посланието, защото то редовно се показваше на екрана на програмите на деветте телевизионни канала, излъчвани във Федерацията, и често се включваше в звуковите съобщения заедно с множество други нравоучения на Първото семейство.

„Те умряха, за да живеят другите.“ Основна истина…

Макар продължителното излагане на радиация на повърхността да се смяташе за застрашаващо живота, през последните години нейното ниво спадаше и продължителността на живота непрекъснато нарастваше. Това се дължеше изключително на рязкото намаляване на броя на южните мюти, чието присъствие беше инфектирало щатите от Средния запад — Тексас, Аризона, Ню Мексико, Оклахома, Арканзас, Луизиана и Мисисипи плюс новите територии на Колорадо и Канзас — сега очистени и възстановени от Федерацията. Това беше голяма територия и изискваше постоянно поддържане.