Читать «Кървавата река» онлайн - страница 62

— Грешиш. Не е…

Стив се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Той е фед под прикритие. Като теб. — Стив я гледаше невярващо. — Не ми вярваш, нали?

— Откога знаеш за това?

— Откакто напуснахме Лонг Пойнт. Не си ли спомняш, че се върнах преди Келсо да излезе от склада на брега и как седяхме и го чакахме, и се чудехме какво по дяволите прави, а двигателите на самолетите работеха?

— Да…

— Е, докато го наричах с всякакви имена, които ми идваха наум, натиснах няколко копчета и ключове и… случайно хванах края на едно радиоизлъчване.

— Продължавай…

— Беше Дейв.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Говореше със Скай-Бъкит Три, същата група, с която твоят приятел с израстъци на главата влезе във връзка, след като кацнахме на Лонг Пойнт.

— Можа ли да чуеш за какво разговаряха Келсо и Скай-Бъкит?

— Не съвсем. Скай-Бъкит предаваше инструкции от някого, наричан Майка. Това говори ли ти нещо?

Лицето на Стив не разкри нищо.

— Малко…

„Майка“ беше псевдоним, измислен от оперативните работници на АМЕКСИКО за Карлстром. Бе станал популярен още преди едно поколение и тогавашният оперативен директор бе позволил официалното му кодово име МХ-Едно, да се замести с него. Карлстром, който оценяваше всички нюанси на значението, бе продължил традицията.

— Келсо използва ли кодово име?

— Да, Рат-Качър…

Стив прие откровението на Джоди спокойно. Нямаше никаква полза да се гневи.

— Защо чак сега ми казваш за това?

Джоди се поколеба, после каза:

— Моментът изглежда подходящ. Нека погледнем фактите. През последните няколко дни трябваше да мислим за по-важни неща. Кадилак винаги беше наблизо и… аз бях…

— Объркана?

— Да. Истината е, че не знаех какво да мисля. Бях изненадана, естествено. Прекарах близо година с Дейв. Е, понякога той е голяма досада, но станахме много близки. Мислех, че е обикновен нарушител. А след това… мислех същото и за теб. Малко се обърках, когато те видях облечен като мют. Но когато се срещнахме в Ни-Исан и накрая се изчисти и ми каза, че си фед под прикритие, плюс всичките други глупости… като връзката ти с вестителя…

Тя махна с ръка.

— Аз съм обикновен, съвсем лоялен човек, Брикман. С всичките споразумения, които правеше, от време на време губех представа кой, кой е. Първата ми реакция — след като се възстанових от изненадата — беше да си мисля, че може би ти и Дейв сте в тайно споразумение, но работите поотделно.

Стив кимна.

— Да, мога да те разбера. Ти си мислила, че…

— После ни се свърши горивото и начинът, по който постъпи Дейв, ме накара да мисля, че може би ти не знаеш какво цели той. И в този момент той се блъсна в дървото и се потроши целият.

— И ти започна да го съжаляваш…

— Какъв беше смисълът да ти кажа? Можеше да се опиташ да го застреляш на място!

Гневът на Стив нарасна.

— Какво те кара да мислиш, че няма да го направя сега?!

Джоди го хвана за ръката.

— Защото не бива да го правиш, а и аз няма да ти позволя! С какво може да ни навреди сега? Та той почти не може да се помръдне.

— Тогава какво ти пука? Просто не разбирам, Джоди. Той е причината да попаднем в тази каша. Защо се опитваш да го защитаваш?