Читать «Кървавата река» онлайн - страница 29

„Браво, Брикман…“ Той отвори товарното отделение и извади сламено пончо — дреха, каквато майсторите на желязо даваха на робите мюти. Спусна визьора на шлема си, наведе се срещу виещия вятър и закуцука към разбития скайрайдър на Келсо.

Той се беше блъснал в едно огромно дърво — тъмен силует сред белия пейзаж. Ударът беше свалил снега от клоните и той почти бе затрупал самолета. Нямаше никакъв знак за движение, никакъв звук.

Дръжката от дясната страна на кабината беше заяла. Стив разби аварийния спасителен панел зад кабината и се опита да я отвори. Пантите бяха изкривени и заяли. Той ги насили нагоре и видя, че другата половина е разбита. Вътре влизаше сняг и покриваше тялото на Келсо. Джоди се беше превила на две. Лявата й ръка беше върху гърдите — дясната върху Келсо.

Стив сложи ръка върху рамото й.

— Джоди…

Главата й леко се помръдна.

— Как си?

Джоди отвори очи. Трябваха й няколко секунди да фокусира очите си. За мозъка й трябваше малко повече.

— Ох… — Ръцете й посегнаха към катарамата на предпазния колан.

Стив я откопча. След това охлаби каишката под брадата на шлема й и го свали.

— Имаш ли нещо счупено?

— Мисля, че не. Вратът ми… — Тя предпазливо помръдна глава. — Ооо!

— Чакай… — Той опипа мускулите и костите на гърба й и тя се задъха от болка.

— Ей! По-леко!

— Ще се оправиш. Малко ще боли, но изглежда всичко си е на място.

— Мога винаги да си тегля куршума, нали? Когато ровихме в склада на брега, взехме няколко ампули с морфин и няколко пакетчета клауд найн.

— Те може да ни трябват за Келсо… ако е жив. Хайде, размърдай си задника. — Той й подаде ръка и тя се заизмъква от кабината. Клиъруотър накуцваше неуверено към тях.

— Май имаме още един кандидат за парада на болните — засмя се Джоди, въпреки че зъбите й тракаха от студ. — Загазихме. Но все пак мисля, че има надежда.

Стив вече беше влязъл в кабината и проверяваше пулса на Келсо.

— Жив е… Дейв! Дейв! Чуваш ли ме?

Келсо простена. Стив вдигна визьора на шлема му и видя, че е стиснал зъби от болка. Алуминиевите ребра от неговата страна на кабината бяха разкъсани и смачкани и Келсо беше затиснат от бедрата надолу.

— Лошо ли е пострадал? — попита Джоди.

— Не знам. Но не изглежда добре.

Клиъруотър отиде при тях и се наведе над кабината. Дишаше през стиснати зъби.

— Какво правиш тук, по дяволите? — викна й Стив. — Казах ти да стоиш в самолета!

— Къде е Кадилак?

— Едно по едно! — отсече Стив. — Келсо е тежко ранен!

— Но Кадилак също може да е ранен!

— Преди малко ми каза, че всичко ще е наред, защото Талисмана бди и над двама ви!

— Ох, упорит си като него! — Клиъруотър тропна с крак и едва не припадна от острата болка, която прониза крака й от глезена до бедрото.

Джоди я хвана, тя се олюля и седна на стъпалото.

— Спокойно… остави на нас.

Стив излезе от кабината. Споделяше загрижеността на Клиъруотър, но не се подаде на раздразнение.

— Джоди… тази дупка в кабината е ужасна. Трябва ни нещо да я покрием, за да предпазва Келсо от снега, докато го извадим оттам.

— Защо не използваме люка на товарното отделение?