Читать «Кървавата река» онлайн - страница 15

— Не знам. — Андерсън понижи глас. — Поискахме досието на Брикман от Гранд Сентрал и то беше с девето ниво на достъп.

— Което имаш право да четеш.

— Добре че не го направих. Иначе можеха да ми опекат задника. Брикман е в списъка за специално третиране.

Хартман повдигна вежди.

— Така ли? Добре, че ми каза, макар че, ако бъда честен, не бих казал, че съм много изненадан. Винаги говоря открито с новите планеристи, когато идват на борда, след това сравнявам мнението си с това на Макдонъл, коменданта на ешелона. Двамата преценихме, че той може да стигне далече.

— Знам какво имаш предвид — каза Андерсън. — Има един такъв особен поглед…

Хартман я притегли до себе си.

— Да. Очите. — И погледна нейните.

— Така че внимавай.

— Ти също. — Той я целуна по върха на носа. — Добре, удоволствието свърши. Да излизаме.

— Разбира се… — Андерсън дръпна завесата настрана. — Просто от любопитство… винаги ли се къпеш с чорапи?

Хартман погледна краката си.

— По дяволите! Виждаш ли какво става, когато си наблизо? — Той свали чорапите и започна да ги изстисква.

— Може би ще е по-добре, ако спреш душа. — Мари Андерсън излезе от нишата, взе две кърпи, хвърли едната на Хартман и започна енергично да се бърше. — И така, каква е новината за останалите от моята част? И те ли ще бъдат откарани със самолети в Санта Фе? Или ще трябва да отидат пеша?

— Нито едното, нито другото — отговори Хартман. — Ще останат при мен.

Мери-Ан спря да си бърше косата, хванала в ръце единия край на кърпата, а другия стиснала между бедрата си.

— Но тези хора трябваше…

— До три месеца да се приберат, да. Отлага се. Трудно е, но е така. Ще се върнат у дома заедно с нас.

— Това е жестоко… — Андерсън затърси решение. — Не можеш ли да ги свалиш в Монро/Уичита, когато минаваш оттам? Знам, че преходът не работи, но те могат да слязат през вентилационната шахта, която беше пробита през пода на старата попътна станция.

— Няма да минем през Уичита. Маршрутът ни е през Грейт Бенд и Салина. Теренът е по-лек и ще можем да поддържаме добра скорост и през нощта.

Андерсън изпсува, след това изля разочарованието си върху собственото си тяло с допълнително наказателно триене.

— Все трябва да има нещо, което да можем да направим!

— О, не зависи от „нас“. И не забравяй, че това е твоето тяло, мила.

— Благодаря, ще го запомня — каза тя раздразнено.

— Слушай, Мари, това е заповед. Ако не ти харесва, оплачи се в СИНК-ТРЕЙН… когато идеш в Санта Фе.

— Това означава да преодолея цял куп бюрократични прегради. Всяко оплакване, което правя, трябва да мине целия път до щаба на пионерния корпус, преди да бъде предадено на СИНК-ТРЕЙН. През което време…

— … при условие, че някога стигне там…

— … ти ще си отвъд Мисури.

— Точно така. Ти знаеш отговора… точно както СИНК-ТРЕЙН знае, че твоите хора знаят, че пътуват за дома с „Дамата“. Няма заповед да ги стоваря, защото никой от Гранд Сентрал не дава пукната пара дали те ще са у дома на Нова година, или не. Единственото, което е от значение за Гранд Сентрал, е този ешелон да отиде в Сидър Рапидс. И то бързо. Така че не ми пречи да изпълня заповедта.