Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 901

— Хм…

— Имаш ли радио? — попита Стив.

— Защо?

— За да се свържеш с Майка да нареди на самолетите да се върнат. Онзи, който ни атакува, очевидно не е знаел срещу кого стреля.

Малоун вдигна рамене.

— Ние трябва да рискуваме като всеки друг. АМЕКСИКО ни снабдява, като скрива малки пакети с продукти из околността, но някои от нас също излагат задниците си на опасност. Ако не го правим, някои от истинските нарушители, които са с нас, може да се усъмнят.

— И когато се усъмнят?

— Това е мой проблем. Ти как се сети за мен?

— Чрез дедукция — отговори Стив. — Миналата година ти ме разкри прекалено бързо. За нарушител ти, изглежда, знаеше твърде много за прикритите фед. Всъщност прекалено много.

— Да. Ще трябва да внимавам с това.

— Но със сигурност разбрах чак когато Келсо излезе от прикритието. Двамата с Джоди нямаше да се върнат да ме спасят, ако ти не беше решил, че трябва да ме освободиш. След като разбрах, че той е Рат-Качър, се замислих за всичко случило се с мен и с по-голяма или по-малка увереност стигнах до извода, че ти също работиш за Майка. А когато видях как ти и О’Кийф, и онзи другият, се погрижихте за раните на Клиъруотър, се уверих окончателно. Знам какви чувства изпитват останалите към мютите. Дори да видят, че някой от тях умира от жажда, няма дори да се изпикаят върху него! Ти нямаше да си губиш времето с нея, ако тя не беше важна. А ти знаеше, че е.

Малоун не беше от хората, които много се смеят, но успя да се усмихне.

— Само за протокола ще ти кажа, че идеята да те вържа за кола не беше моя. Всички ни изпитват до крайност… или по този начин, или по някой друг също толкова неприятен. Това е част от церемонията по приемане. Нищо лично… разбираш ли?

— Естествено. Ти ли нареди на Джоди да ми остави ножа?

— Не направо. Чрез Келсо. Но хващането им от мютите не беше част от плана. Срам за Келсо. Дейв понякога е много досаден…

— Ти го каза!

— Но иначе е свестен. Медицинската шапка също. И Джоди… На вид не е кой знае какво, но…

— Тя е желязна.

— Нямах това предвид. — Очите на Малоун заблестяха. — Когато малката й кутийка за наслада пламне, тя може да стане много палава. Разбираш какво имам предвид.

Стив скри изненадата си.

— Да — каза той и си помисли колко е странно, че през цялото време, докато бяха заедно, нито за момент не се беше замислял върху тази страна на нейната същност. И се зачуди защо разкриването й го накара да се чувства толкова неудобно.

— Да… — Малоун се усмихна замислено. — В тази банда имаше някои добри хора, но… така става. — Той зарови в чантата за първа помощ и извади две спринцовки с морфин. — Не мисля, че ще се събуди, но по-добре да са ти подръка в случай, че лекарите не дойдат. Може да има нужда от тях, когато шокът отзвучи.

— Благодаря.

— Няма защо. Ние не сме толкова лоши, колкото ни представят. — Малоун се усмихна, след това тупна Стив по рамото. — Пази се, амиго.

Стив гледаше как Малоун слиза по склона към хората си. Някои бяха решили да яздят, други предпочитаха да водят конете. Кадилак седеше отпуснат на коня със завързани китки и крака, както беше предложил Стив. Без да се обърне, разпокъсаната колона се отправи на запад и скоро се изгуби от поглед между дърветата.