Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 885

Работата с конете помогна и да се отклони вниманието на ренегатите от факта, че макар да бе облечена като мют, Клиъруотър беше силна, хубава жена с чудесно тяло. Единствената жена сред седемдесетте рошави ренегати и вероятно последната, която бяха помирисали от улавянето на Джоди. Не всеки мъж беше готов да се върти около фуста, но Стив беше готов да се обзаложи, че при подходяща възможност или достатъчна провокация половината от тях бяха готови да опитат.

Ако го направеха, двамата с Кадилак нямаше да могат да ги спрат. Клиъруотър трябваше да потърси външна помощ. Но Талисмана не беше направил нищо да я защити от ухажването на Накане То-Шиба и може би нямаше да й помогне и сега. Когато дебелият генерален консул падна от две хиляди фута и издълба дълбока дупка в земята, Стив бе изпитал огромно задоволство, но това не му попречи да бъде разяждан от ревност при мисълта, че Клиъруотър е била в прегръдките на джапа.

Всичко беше много странно. Предполагаше се, че тя е под закрила на Талисмана, но той не беше направил абсолютно нищо да я предпази от всеки, който я пожелае сексуално. Това беше още една причина Стив да одобри решението на Малоун да ликвидира запасите на Кадилак от сока на радостта.

Тъй като коне имаше повече от достатъчно за всички, Стив предположи, че ще е добре, ако Клиъруотър даде на ренегатите няколко урока по езда. Малоун, който разбра, че това е умение, което може да има полезни приложения, се съгласи да опита. Докато излагаше възможните изгоди, Стив пропусна да каже, че няколко часа тръскане на седлото гарантират, че след ездата всички ще накуцват и бедрата и задниците им ще горят като на огън. И че това ще заличи всякаква мисъл за бой.

Кадилак, разбира се, вече не бе щастлив човек. Историите, с които смайваше мютските племена, не представляваха абсолютно никакъв интерес за ренегатите на Малоун. А и ако беше споменал за тези неща, те щяха да поставят под съмнение обяснението на Стив за бягството им. След като за няколко славни седмици беше душата на групата, се дразнеше, че сега не му обръщат внимание. Сега Клиъруотър и нейните тъпи коне бяха в центъра на вниманието — и това също го дразнеше. Стиснал зъби, Кадилак търпеше мъжествено и болезнено миля подир миля, но лошият моряк се оказа още по-лош ездач и в резултат сега конете изместиха корабите от челното място в неговия списък на най-неприятните неща. Той се дразнеше от факта, че Клиъруотър не само общува с тези глупави животни, но и от това, че тя е много по-добър ездач от него. Като капак на всичко, за да подсили още повече обидата, Брикман също беше по-добър от него — е, поне засега.

Бандата главорези, на които се опитваше да се подмаже, не направи никакъв опит да скрие недоверието си към мютите. Това само по себе си беше разбираемо, но на Кадилак скоро му стана ясно, че е игнориран! Клиъруотър беше обкръжена от учениците си, а Брикман — въпреки че беше облечен от главата до петите като мют — беше канен непрекъснато от водача на ренегатите на съвет!