Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 875

— По дяволите… това са диваци!

Гордън се пресегна за карабината си.

— Какво ще правим, шефе?… Ще ги заловим ли?

— Не. Поканете ги да си поприказваме. Искам да науча какво става. — Малоун подаде далекогледа на Гордън. — Браво, Стю. Ако запазят сегашния си курс, има голяма вероятност да минат по дефилето под нас. Не ги изпускайте от поглед, но не се показвайте. Ако неочаквано променят посоката, изпрати Ник долу. Разбра ли? — Малоун се изправи. — Ще отида да организирам посрещането…

Малоун не беше единственият, който беше заинтригуван и впечатлен от кавалкадата. Откакто бяха оставили Коджак да празнуват трудно спечелената победа над майсторите на желязо, Стив, Кадилак и Клиъруотър бяха пресекли територията на седемнадесет други племена. Всичките, след като изслушваха историята им, поздравяваха героите и след празненства ги изпращаха с почести до ничията земя, която по традиция лежеше между териториите, за които претендираха племената.

Възседнали странни животни с украсени хамути и седла, облечени в смесица от меки мютски кожени дрехи и доспехи на майсторите на желязо и с копринени знамена в зелено и златно, те бяха внушителна гледка. И същата смесица от думи и магия, която бе сломила защитата на Коджак, действаше на всяко племе, което срещнаха, включително на онези от кръвната линия на Д’Троит, смъртните врагове на Ши-Карго.

Дори Стив, който се мъчеше да поддържа здравословното си недоверие към предопределението и всеобгръщащата сила на Талисмана, все повече се изкушаваше от идеята, че това може би наистина е вярно. Той винаги беше подхранвал у себе си идеята, че е над средния човек и е предопределен за велики дела. „Различието“, което споделяше с Роз, също ги отличаваше като особени. Не можеше да се отрече, че умственият мост, който ги свързваше, бе позволил на двамата с Кадилак да избягат от кораба с колела, а и той бе виждал със собствените си очи силата на магията на Клиъруотър. Едно научно обяснение би могло да му помогне да спи по-спокойно, но те не се нуждаеха от такова нещо. То действаше. Край на историята.

Само че, разбира се, не беше край. Дълбоко в себе си Стив не беше готов да остави животът му да бъде контролиран от друг. Но ако действията на Кадилак щяха да ги откарат до Уайоминг, това беше достатъчна причина да прикрие всички резерви, които имаше, и да изиграе ролята си с пълна и абсолютна искреност.

Кадилак, който беше приел ролята на говорител, сега беше в стихията си. Смущаващият момент на паника по време на бягството от вонящия кораб с колела беше напълно забравен. Той беше отново на върха и, което беше по-важно, наистина вярваше в онова, което казва. Това не беше просто история; то беше божествено откровение. Светлината на Талисмана, излъчването на неговата сила като слънце по пладне беше влязла в света. Той, Кадилак Девил, беше знаменосец и определената му задача беше да запали пламъка на колективната съпротива. Да стане движеща сила.

Това послание, доставено с месианска страст, плюс техният необичаен външен вид караше нормално враждебните разузнавачески групи, които срещаха по пътя си, предпазливо да отправят покана за среща със съвета на старейшините на племето. След впечатляващото предисловие Кадилак караше побелелите им вежди още повече да се повдигнат, като им разкриваше, че пред тях стоят Избраните; първите от Изгубените, завърнали се в съответствие с пророчеството от Източните земи и ужасните Огнени ями на Бет-Лем.