Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 48
Патрик Тили
— Н-но — заекна Гас. — Инструктажът е за десет и петнадесет.
— Изтеглен е напред с тридесет минути — отговори рязко Казан. — Никой ли от вас не гледа екраните? — Тя посочи най-близкия телевизионен монитор. На екрана светваше съобщение за променения час в синхрон с червената светлина за точно време под пулта.
Стив и Гас гледаха смутени монитора.
— Да, очевидно не гледате — заключи Казан, направи се на много възмутена и поклати глава. — Три години в Академията и единственото, което можете да правите, е да се държите като ученици от началното училище, тръгнали на екскурзия.
— Няма да се повтори — каза Стив. И си позволи една кратка усмивка. — Просто сме силно впечатлени от „Дамата“.
— Запази тази хубава момчешка усмивка за друг път, Брикман — сопна се Казан. — И можеш да си скриеш зъбите. Ако ги видя отново, ще ги събираш по земята. Ясна ли съм?
Лицето на Стив се превърна в каменна маска.
— Тъй вярно!
— Добре. — Казан насочи вниманието им към диагоналните лентички за чин. — Виждате ли ги? Те са, за да ви напомнят три неща. — Тя сложи пръст върху най-горната. — Първо, че съм ви командир. Второ, че когато викна, трябва да заставате мирно. Трето, не търпя никакви глупости… особено от новобранци. Comprendo?
— Тъй вярно! — извикаха в хор двамата планеристи.
Казан ги освободи с кимване.
— Добре. Сега бегом в осемнадесети блок.
Стив и Гас още веднъж отдадоха чест и побягнаха.
— Голяма гаднярка — промърмори Гас, докато тичаха.
Гласът на Казан ги настигна:
— Да! Гаднярка съм!
Двамата млади планеристи стигнаха блок 18 за по-малко от минута. Спряха пред вратата да си поемат дъх и след това влязоха. Почти триста мъже и жени се бяха настанили на редиците столове. Рик Фазети се надигна и им посочи местата, които той и съвипускникът им Уебър им бяха запазили.
— Току-що срещнахме командира на отделението — промърмори Гас и извъртя очи, защото точно тогава Казан мина покрай тях.
— Видяхте ли, че има пет звездички? — прошепна Фазети.
— Да — отговори Стив. — По една за всеки изяден жив човек. — Всъщност всяка звездичка означаваше двумесечна работна обиколка. Още една и Казан щеше да спечели „Лъки Сикс“ — двоен златен триъгълник в долния край на ръкава — плюс покана от Белия дом и обед с Генералния президент.
Стив седна, Казан мина напред и непринудено зае мястото си на първия ред до другите командири на отделения.
— Колко годишна мислиш, че е? — попита Уебър.
Гас Уайт вдигна рамене.
— Четири тура… трябва да е поне на двадесет и две.
Стив гледаше над редицата ниско остригани глави към Казан.
— Какво означава „Дж“ в името й?
— Джоди — прошепна Фазети. — Джоди Казан.
„Окей, Джоди Казан — помисли си Стив. — Правиш се на строга. Е, ще те видим колко си строга…“
Нямаше съмнение във физическата сила на човека, който излезе на трибуната в залата за инструктаж. Беше огромен, с туловище като варел и с ръце достатъчно големи да ти изстискат главата като лимон. Имаше силно загоряло грубо лице, жилест врат и жълта коса, подстригана почти до кожата; беше облечен в бозава полева униформа с по една широка диагонална червена лентичка на всеки ръкав и висока широкопола шапка със значка на Федерацията.