Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 34

— Две шестици! Дванадесет години и два обяда в Белия дом с Генералния президент. Защо не си казвал, че настойникът ти е планерист ас?

Стив вдигна рамене.

— Такъв вид информация се разпространява само на база „трябва да зная“. — Дръпна ципа на страничните джобове на вещевата си торба и напъха още неща в средната част. — Как беше твоят обяд?

— О… искаш да кажеш с ръководителя на Академията? Интересен. Съобщи ми първата ми задача. Назначена съм на „Биг Ред Уан“.

— Това е добре — каза Брикман унило.

„Биг Ред Уан“ беше популярното име на ешелона „Ред Ривър“. Той беше известен в цялата Федерация с вълнуващия успех на много експедиции срещу мютите; екипажът от пионери имаше ненадмината бойна характеристика и като резултат от неговата известност командирът на ешелона имаше право да избира най-добрите възпитаници на военните академии и специализираните училища. През последните двадесет години първите трима кадети от Академията бяха в разузнавателния екип на Ред Ривър. Стив беше планирал тази година да бъде един от тях.

— Попитах за теб.

— И?

— Определен си за „Луизианската дама“… базирана е във форт Уърт. — Лундквист спря. — Гас Уайт също.

— Сигурно ще е доволен — изръмжа Стив. Службата на „Биг Ред Уан“ традиционно се смяташе за най-важното първо стъпало по стълбата на успеха. — Той знае ли вече.

Лундквист поклати глава.

— Мисля, че ще ти достави удоволствие ти да му съобщиш.

— Така е. — Стив хвана дългия цип на торбата. Докато го дърпаше, Лундквист сложи пръст на ръката му и бавно описа кръг. Очите им се срещнаха.

— Да сложим ли бомбата в дулото?

Стив издърпа ципа до края. Мислеше по предложението.

— Искаш да кажеш тук? Сега?

Лундквист погледна спящия Джак Брикман.

— Притесняваш се да не се събуди?

— Всъщност не. Той е на клауд-найн.

— Ами тогава… — Лундквист го погледна очаквателно.

— Ами тогава… може би друг път.

Лундквист посочи спящия Джак Брикман.

— Слушай. Той няма да се разстрои. За дванадесет години, прекарани на ешелони, сигурно е видял какво ли не. Права ли съм?

Стив не отговори.

Лундквист го дръпна за ръкава на парадната униформа и го принуди да пристъпи към нея. После притисна обутите си в панталон бедра в крака му.

— Хайде, Брикман, никога не съм го правила с теб. А и след днешния ден може би никога няма да те видя пак.

— Нищо не мога да направя по въпроса.

— О, можеш. — Лундквист се изправи, хвана го през кръста и нежно се отърка в гениталиите му. — Пет седмици ще съм в ешелона на територията на мютите. След шест седмици може би ще съм мъртва. Осем седмици преди седемнадесетия си рожден ден. Ако ще съм в любимия ми бизнес, искам да имам удовлетворението, че съм била с най-добрия. — И без да чака отговор от Стив, тя свали вещевата му торба от леглото, затвори плъзгащата се врата, свали ципа на куртката му, след това бързо съблече униформата си и легна.

Стив погледна своя баща-настойник. Главата на Джак Брикман беше климнала настрана върху възглавницата, отворената му уста подчертаваше хлътналите бузи. Вдигна ръката му и я пусна. Тя падна в скута му с характерна за дълбокия сън безжизненост. Стив се обърна към Дон Лундквист и се съблече, без да бърза. Огледа безучастно голото й тяло. Беше чудесна. Силна шия и хубави прави рамене, добре подчертани мускули без излишните буци, към които се стремят някои хора. Стив легна до нея.