Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 12

На това място тунелът за достъп до платформата беше широк сто фута; стените му бяха леко наклонени към тавана. Брикман знаеше от инструктажа, че външната двойка врати се препокрива хоризонтално: по-високата горна секция влиза в тавана, по-ниската — в пода. Това устройство позволяваше екипът на платформата да нагласи отвора според размера на обекта, който трябва да мине през вратата.

Брикман погледна в огледалото за обратно виждане и се изненада, че огромната врата зад него се е вдигнала безшумно и го е изолирала от Федерацията.

В слушалките се чу гласът на инспектора.

— Изи Х-рей едно, тук наземен контрол. След пет секунди започва светлинен баланс. След десет вратите ще се отворят. Не се опитвайте да рулирате, докато не видите зелена светлина. След като пресечете двойната жълта линия, можете да излетите. При връщане, когато минете над червения, белия и синия фар, предайте позивния си сигнал. Край.

— Изи Х-рей едно, прието. — Гласът на Брикман трепереше от вълнение.

— Успех — пожела гласът в ухото му.

В същия момент по целите стени от пода до тавана и на самия таван светнаха неонови лампи — създаваха светлинен тунел, който ставаше все по-ярък към вратата на платформата, за да съответства на дневната светлина навън.

Брикман свали забралото. Пет секунди след това дебелите дванадесет фута врати се плъзнаха настрана, а долната секция на външната врата слезе под нивото на платформата, като осигури на Брикман петнадесетфутов отвор — точно колкото да мине скайхокът.

С носовото колело на централната линия Брикман рулира навън и мина под масивната бетонна плоча — горната секция на външната врата. После пресече двойната жълта линия, която се простираше от стена до стена, и отчете точно заобикалящата го среда.

Беше в бетонен каньон със стръмни, високи петдесет фута стени. Платформата имаше лек наклон нагоре. Брикман знаеше от разучаването на макет, че стените завиват рязко и се снишават, а платформата се издига като гигантско ветрило, за да излезе на повърхността.

Каньонът беше покрит с огромен блестящ син таван.

И внезапно той разбра, че не гледа осветен таван — като онзи на централния площад на Федерацията, а небе.

Таванът на света. «Дивата синя далечина» — покъртителната фраза от бойния химн на Авиационната академия, която беше запалила въображението му още като десетгодишен. Не артистично изработен от скрити неонови лампи, а изпълнение поразяваща, почти завладяваща сила, която се отразяваше от безцветния бетон и хвърляше остри, богати, тъмни сенки на пистата под планера. Слънцето блестеше толкова ярко над него, че дори защитените му от забралото очи не можеха да го гледат директно; излъчващата се от него топлина пронизваше тялото му, караше мозъка в костите му да трепти от горещина.

Брикман вдиша дълбоко свежия горещ въздух, отвори широко дросела и насочи скайхока по централната линия на платформата към небето напред. Вълна отразена топлина люшна лекия самолет, но Брикман бързо възстанови равновесието. Стените останаха назад, платформата под него се сви до блестящо парче бетонен пай и Брикман за първи път зърна повърхността.