Читать «Облачен воин» онлайн - страница 97

Също като Клиъруотър, Кадилак беше видял опустошителните последици на огъня от небето. Ако облачните воини се върнеха, децата не можеха да направят нищо, за да ги спрат. Той и Мистър Сноу се бяха съгласили, че усилията на племето трябва да се насочат към ограничаване на пораженията, причинени от огъня. Никой не беше помислил за възможността облачните воини да не отлетят далеч, след като пуснат яйцата си. Кадилак беше отмахнал решително тази мисъл от ума си и се беше съсредоточил върху обучаването на децата и вълчиците как да правят метли с дълги дръжки от клони и млади фиданки, с които да потушават пламъците. Нямаше как да знае, че напалмът ще направи тези предпазни мерки абсолютно неефективни.

Децата, ръководителите на техните групи и вълчиците заеха определените им позиции; някои около края на нивите, други на стратегически места вътре в тях. Най-малките тичаха от група до група и носеха камъни, които да се хвърлят срещу нападателите. Настроението беше предизвикателно перчене, смесено с мрачно предчувствие — не от страх от облачните воини, а от тревога как ще се справят.

Една млада вълчица посочи с пръст във въздуха и извика на Кадилак:

— Виж! Идват!

Кадилак се обърна и видя стрелолистите да кръжат над планините на изток; видя слънцето да се отразява от изящните им крила. А после те се спуснаха…

Обхванати от вълнение, Стив Брикман и Гас Уайт връхлетяха от планините и се спуснаха над нивите. Гас пусна един димен бидон да провери силата и посоката на вятъра; Стив разучи плана на нивите — опитваше се да определи най-доброто място, където да пусне напалма, за да нанесе максимални щети. Посрещна ги издигаща се преграда от летящи към тях оръжия. Повечето от хвърлените с ръка не ги стигнаха; други, хвърлени с прашки, се блъскаха шумно в кабините или думкаха по опънатата тъкан на крилата, без да причинят повреда. Един камък удари болезнено Гас Уайт по врата и той изграчи:

— Копелета!

При първото си прелитане ниско над нивите Стив видя, че враговете са всъщност невъоръжени хлапета, които въпреки предизвикателния си вид не представляваха заплаха. От друга страна, ако не се преместеха от сегашното си положение сред оранжевите ниви, имаше голяма възможност да бъдат опечени, когато той и Гас хвърлеха напалмовите бомби.

Стив предаде наблюдението си на Гас по радиото и предложи първо да се опитат да изплашат децата и да ги изгонят от нивите.

Гас отговори раздразнено и язвително:

— Това не са деца, приятел. Това са мънички врагове, които ще пораснат и ще станат големи гадни врагове. Длъжни сме да ги спрем сега, докато имаме възможност. Както казваше моят стар настойник: „Нищо не мирише по-хубаво от изпечен южен мют“. — Гас нададе боен вик, обърна се бързо през крило и пусна запалителни бомби по посока на вятъра в ъгъла на мютските ниви.