Читать «Облачен воин» онлайн - страница 8

Предупреден от шестото си чувство, че зелената светлина ще светне, Брикман отпусна спирачките на колелото едновременно с достигането на електрическия ток до жичката на сигналната лампа. Скайхокът се втурна напред и след тридесет метра излетя. Когато стигна края на тунела за полет и направи първия завой, Карол, който се беше преместил в средата на пистата, почувства, че Брикман е на път да постави нов рекорд.

В края на четвъртия ден, когато всички кадети бяха изпълнили теста, предчувствието на Карол напълно се потвърди. Брикман не само прелетя безупречно по схемата, но го направи за време, което щеше да стане еталон за курса. А след Змийската яма той изпълни перфектно тестовете и на другите устройства.

Брикман събра пълен брой точки и на теста за физическа пъргавина, на изтощителния курс за щурмуване, за стрелба и общо боравене с оръжие, по видео и общотехнически въпроси. Когато инспекторът започна да обработва резултатите, стана ясно, че кадет 8902 Брикман, С.Р., който имаше да премине само още един тест, ще постигне невероятния резултат от двеста точки.

— Мир-НО!

Триста чифта токове изтракаха като един при командата и ГЛИ Карол влезе в главната лекционна зала, следван от старши помощник-летателен инструктор Тригс.

ГЛИ се качи на катедрата и кадетите, чийто ред беше да оглавят трите отделения, съставящи старшия курс, отдадоха чест и рапортуваха.

— Ескадрила „Кондор“ налице и готова!

— Ескадрила „Ястреб“ налице и готова!

— Ескадрила „Орел“ налице и готова!

Карол отговори с прочутия си жест, сякаш отмахва муха от челото си, и отиде до катедрата. Главният помощник-летателен инструктор Тригс, известен маниак на упражненията, застана на една крачка зад и на една ръка отдясно на Карол, разкрачен, с кръстосани зад гърба вдървени ръце, със сплетени пръсти.

— Седнете, господа.

Триста задника се отпуснаха на седалките.

— Значи така — каза Карол. — Видях предварителните резултати. Дотук добре. Остава последният, решителен летателен тест. Големият тест. Истинският. В 07.00 утре сутринта вие ще започнете да излизате горе — отделение по отделение — на десето ниво за първото си самостоятелно летене над земята.

Стив Брикман споделяше вълнението и предчувствието, породени от съобщението на Карол.

— Всички сте виждали картини на повърхността — продължи Карол. — Всички сте подробно информирани. Знаете какво да очаквате. Така ли е?

— Тъй вярно, сър! — ревнаха кадетите.

— Не е вярно — отсече Карол. — Всичко, което сте преживели, и всичко, което сте научили досега, е съвсем безполезно. Забравете го. Нищо не може да ви подготви за онзи момент, когато ще излетите от платформата и ще погледнете за първи път над земята. Това е като влизане в ново измерение. Първоначалното впечатление ще ви стресне, може дори да ви изплаши. Това е добре. Когато извършите първия си патрулен полет над територията на мютите, вие също ще се изплашите. Всеки, който не е идиот, ще се изплаши. Важното е да се владеете. Себе си и вашия планер. То е като купола за самостоятелен полет… само че по-голямо. Много по-голямо. Огромно. Безкрайно. Ужасяващо… Някои от вас ще успеят. След първите няколко минути ще летите, изпуснали лоста за управление… и ще се чудите за какво е било цялото това нервничене. А някои ще мразят всяка минута от него. Ще искате да не е така, ще си затворите очите с надеждата, че всичко е сън. Но трябва да се борите с това чувство. Ако искате да се дипломирате като планеристи следващия петък, ще прелетите всеки метър от курса, който ви е определен, и ще се върнете цели. Нещо повече, ще го направите с чисти гащи.