Читать «Облачен воин» онлайн - страница 74

Точно когато тази мисъл мина през ума й, Джоди чу зловещия тътен на гръмотевица. Погледна нагоре през прозрачния панел на крилото. Небето беше ясно. Но от дни беше горещо и влажно. Когато става така, човек често чувства повишаването на атмосферното налягане и статичното електричество и тогава…

Джоди провери движението на станока на пушката и лекотата, с която можеше да я издърпа изпод рамото си и да се прицели към скалите и склоновете на планината. После удовлетворена разпери ръце и ги размаха три пъти.

Букър и Ятс промениха курса, разширявайки формацията с три размаха на криле от командира си. Когато заеха новите си позиции, Джоди вдигна дясната си ръка и я свали с бавно движение. Това беше сигнал за извършване на така наречената атака на свободен огън. Джоди смъкна тъмното си забрало, стисна ръкохватката на пушката и опря приклада в рамото си. Букър и Ятс направиха същото.

С тихо въртящите се витла зад гърбовете им те се спуснаха към западния склон на планините Ларами като три гигантски птици върху плячка. Върховете на гората от червени дървета, която покриваше по-ниските склонове, се втурнаха нагоре да ги посрещнат.

„Дамата“ продължи предпазливо да се придвижва на юг в гъстата мъгла. Без Хартман да разбере, ешелонът се беше отклонил две или три мили от курса. Онова, което той бе взел за ерозиралия между щатски път 80, който някога минаваше от Шайен през Ларами и след това на запад до Ролинс, всъщност беше сухо речно корито. Докато следваше неговия курс на север, Хартман забеляза, че теренът от двете му страни непрекъснато се издига. Той направи втората си грешка за деня като помисли, че минават през шкарпи.

От часа преди разсъмване, когато мъглата се беше образувала около ешелона, малка група мюти, маскирани с шубраци, го следваха, изпращайки през равни интервали по бързоходец съобщения на Мистър Сноу. Мистър Сноу знаеше за навигационната грешка на Хартман. Със знанието, дадено му от Кадилак, Мистър Сноу беше създал объркване, което да направи възможна грешката и след това да попречи на командира на ешелона да разбере какво е направил. Тътенът на гръмотевицата, която Джоди беше чула, когато зави на запад над планините, беше проба от страна на Мистър Сноу — той просто си прочистваше гърлото за голямото събитие.