Читать «Облачен воин» онлайн - страница 48

— Н-но — заекна Гас. — Инструктажът е за десет и петнадесет.

— Изтеглен е напред с тридесет минути — отговори рязко Казан. — Никой ли от вас не гледа екраните? — Тя посочи най-близкия телевизионен монитор. На екрана светваше съобщение за променения час в синхрон с червената светлина за точно време под пулта.

Стив и Гас гледаха смутени монитора.

— Да, очевидно не гледате — заключи Казан, направи се на много възмутена и поклати глава. — Три години в Академията и единственото, което можете да правите, е да се държите като ученици от началното училище, тръгнали на екскурзия.

— Няма да се повтори — каза Стив. И си позволи една кратка усмивка. — Просто сме силно впечатлени от „Дамата“.

— Запази тази хубава момчешка усмивка за друг път, Брикман — сопна се Казан. — И можеш да си скриеш зъбите. Ако ги видя отново, ще ги събираш по земята. Ясна ли съм?

Лицето на Стив се превърна в каменна маска.

— Тъй вярно!

— Добре. — Казан насочи вниманието им към диагоналните лентички за чин. — Виждате ли ги? Те са, за да ви напомнят три неща. — Тя сложи пръст върху най-горната. — Първо, че съм ви командир. Второ, че когато викна, трябва да заставате мирно. Трето, не търпя никакви глупости… особено от новобранци. Comprendo?

— Тъй вярно! — извикаха в хор двамата планеристи.

Казан ги освободи с кимване.

— Добре. Сега бегом в осемнадесети блок.

Стив и Гас още веднъж отдадоха чест и побягнаха.

— Голяма гаднярка — промърмори Гас, докато тичаха.

Гласът на Казан ги настигна:

— Да! Гаднярка съм!

Двамата млади планеристи стигнаха блок 18 за по-малко от минута. Спряха пред вратата да си поемат дъх и след това влязоха. Почти триста мъже и жени се бяха настанили на редиците столове. Рик Фазети се надигна и им посочи местата, които той и съвипускникът им Уебър им бяха запазили.

— Току-що срещнахме командира на отделението — промърмори Гас и извъртя очи, защото точно тогава Казан мина покрай тях.

— Видяхте ли, че има пет звездички? — прошепна Фазети.

— Да — отговори Стив. — По една за всеки изяден жив човек. — Всъщност всяка звездичка означаваше двумесечна работна обиколка. Още една и Казан щеше да спечели „Лъки Сикс“ — двоен златен триъгълник в долния край на ръкава — плюс покана от Белия дом и обед с Генералния президент.

Стив седна, Казан мина напред и непринудено зае мястото си на първия ред до другите командири на отделения.

— Колко годишна мислиш, че е? — попита Уебър.

Гас Уайт вдигна рамене.

— Четири тура… трябва да е поне на двадесет и две.

Стив гледаше над редицата ниско остригани глави към Казан.

— Какво означава „Дж“ в името й?

— Джоди — прошепна Фазети. — Джоди Казан.

„Окей, Джоди Казан — помисли си Стив. — Правиш се на строга. Е, ще те видим колко си строга…“

Нямаше съмнение във физическата сила на човека, който излезе на трибуната в залата за инструктаж. Беше огромен, с туловище като варел и с ръце достатъчно големи да ти изстискат главата като лимон. Имаше силно загоряло грубо лице, жилест врат и жълта коса, подстригана почти до кожата; беше облечен в бозава полева униформа с по една широка диагонална червена лентичка на всеки ръкав и висока широкопола шапка със значка на Федерацията.