Читать «Облачен воин» онлайн - страница 29
Патрик Тили
— Но само — твърдо каза Клиъруотър — ако удържиш на клетвата си пред Мистър Сноу. Никога отново да не действаш прибързано. Никога да не излагаш на опасност дарбата на думите.
Кадилак вдигна високомерно рамене.
— Ако съдбата ми е да бъда велик воин…
— Тогава огнената песен, която
— Шъът! — изсъска Кадилак. — За кротка лисица зъбите ти са много остри.
Клиъруотър сложи ръце на врата му.
— Те хапят достатъчно нежно в тъмнината на нощта. — Отри нос о бузите му, после го целуна по устата. — Хайде ела да изкормим бързоногия.
Изкормиха водача и го нанизаха на дългия прът за маркиране на територия. Под тежестта на мъртвото тяло прътът опасно провисна. Да го върнат в селището без чужда помощ означаваше да изоставят мъртвите мюти и оръжията им.
Кадилак пусна пръта и каза:
— Ти ще отидеш за помощ. Аз ще остана тук да пазя. Вземи арбалета на лъвските сърца. — Той опъна тетивата, като изохка от болка, постави стрела и й го подаде.
Клиъруотър не го взе. Гледаше покрай него към равнината на север — дома на Бялата смърт.
— Бягащи облаци — каза тя.
Кадилак се обърна и погледна. Видя ниска прашна мъгла да виси във въздуха над един далечен хълм — знак, който показваше, че се движи група воини; тичаха с характерния си бяг с големи скокове, който позволяваше на мютите да изминават големи разстояния; понякога тичаха двадесет и четири часа без почивка, като спяха на краката си, както птиците на крилата си, направлявани от някаква мистериозна вътрешна навигационна система.
Движещият се облак, носещ се срещу потъналата в сянка сиво-синя земя от другата страна, хванат от полегатите лъчи на слънцето, пламна в оранжев огън. Кадилак бързо зареди арбалета си.
— Възможно ли е онези две врани да са отлетели да доведат още свои братя? — попита загрижен той. От опита си със силите на Мистър Сноу Кадилак знаеше, че ако повелителите се изтощят, силата им не се връща скоро. Ако онези, които сега тичаха към тях, бяха мародерстващи лъвски сърца…
— Повдигни ме и ще ти кажа — рече Клиъруотър.
Кадилак хвана ръцете си, така че Клиъруотър да може да се качи на раменете му, и пак изпъшка от болката в ребрата.
Клиъруотър, която като повечето мюти, беше надарена с необикновено остро, почти като на ястреб зрение, видя златните пера върху шлемовете на тичащите и каза:
— Мечки са… — Замаха буйно с ръце, след това скочи пъргаво на земята и погледна усмихната Кадилак. — Идват да ескортират триумфално своя воин-летописец до дома.
След петнадесетина минути отрядът М’Кол мечки пристигна. Водеше го Мотор-Хед, най-безстрашният племенен брат на Кадилак. Силен млад воин, тежко сложен като мъртвия Шакатак, той беше напълнил не един, а
