Читать «Облачен воин» онлайн - страница 19
Патрик Тили
Кадилак и Клиъруотър вървяха на изток през високата до рамене оранжева трева, докато планините, които се издигаха зад селището М’Кол, не станаха високи само един пръст на протегнатите им ръце. Когато слънцето се издигна в зенита, пиха от плитката бърза река и си починаха за малко под хладната сянка на една голяма скала. Водата шуртеше по покритото с малки камъчета дъно и шляпаше, все едно мяташе хляб във фурна.
Кадилак се качи на скалата и предпазливо огледа земята отвъд реката. Там тревата беше по-ниска и той видя издайническия блясък на бели задници на стадо бързокраки — плашливите червеникавокафяви сърни, които можеха да надбягат дори пумите. Щеше да изисква предпазливо дебнене, но един от рогатите мъжкари щеше да е ценен улов и да му донесе слава сред мечките — и може би дори да му спечели огнена песен.
Кадилак бързо се плъзна по скалата, стъпи до Клиъруотър, която лежеше скрита на сянка, и я докосна по рамото.
— Бързокраки. — Кадилак посочи отвъд реката, после натегна тетивата с лоста.
Клиъруотър се изправи и приглади сплетените си и вързани с панделка коси.
— Колко далеч?
— Две стрели — изпъхтя Кадилак — дори с помощта на лоста трябваше значителна сила, за да опъне тетивата.
Една стрела беше един от методите, използвани от мютите за измерване на разстояния, и беше, както подсказваше самото име, разстоянието, което изминава стрела, изстреляна от напълно опъната тетива. Тъй като разстоянието можеше значително да варира, тази мярка беше малко неточна, но средно една стрела се равняваше на малко под четири пети миля.
Клиъруотър бързо се изкачи на надвисналата скала и загледа равнината отвъд реката.
— Виждам ги. — След това скочи грациозно до Кадилак. — Да изчакаме тук. Те ще дойдат до реката при залез-слънце.
— Да не сме старци? — попита Кадилак. — Трябва ли да седим и да чакаме някой да ни натика месо в ръцете?
Шш-ът! — Той издиша остро — кратък съскаш звук, израз на раздразнение между мютите. После се обърна и тръгна към брега.
Клиъруотър го хвана за китката.
— Не бива да пресичаме реката. Водата е границата на нашата територия. Ако искаш да занесеш храна в селището, нека уловим риба.
Кадилак дръпна ръката си.
— Риба!? Каква слава ще ми донесе това!?
— Ти си имаш слава — каза Клиъруотър. — Ти си този, който ще говори за нас, след като Мистър Сноу отиде във Високата земя. Не е нужно да ловуваш или да тичаш с мечките. Това е за онези, които са родени без картини на езиците.
— Нужно… Ши-ее! Какво знаеш ти за моите нужди? — отвърна Кадилак и сложи юмрук на сърцето си. —
