Читать «Облачен воин» онлайн - страница 189

„Разярен урод! — помисли Стив. — Нищо не може да го спре!“ Той се изкачи до ръба на скалата, обърна се, застана на коляно за по-стабилна стойка и се прицели в основата на гърлото на Мотор-Хед. Пушката се олюляваше в треперещите му ръце. Стив я стисна здраво и изстреля последния си троен залп.

Ударът отхвърли Мотор-Хед настрана, но не наруши крачката му. Той продължи да напредва — движеше се нагоре по склона като влак.

„Сега вече загази, Брикман… Действай! Действай! Действай!“ Стив хвърли празната пушка, изтича към „Блу-Бърд“, бутна задното магаре и започна да се завързва с коланите. Ако големият мют не намалеше темпото… „Ох, какъв глупак си, Брикман! Съвсем си изкукуригал!“ Докато закопчаваше коланите с треперещи пръсти, Стив се прокле за невероятната си глупост. Бяха му останали само секунди, през които да засили „Блу-Бърд“ и да излети преди Мотор-Хед да стигне ръба на скалата.

Стив хвана лоста за управление, повдигна „Блу-Бърд“ от магаретата и затича напред. Усилващият се вятър със сухо пляскане и тракане опъваше плата. Стив спря на пет крачки от ръба, наведе се срещу вятъра и се подготви за скок в пространството. Беше направил десетки излитания от скалата, но винаги имаше риск. Този път трябваше да успее…

„Провери коланите… Дишай дълбоко… Добре, Брикман. Давай!“ Стисна по-здраво лоста и затича към ръба. И точно когато се хвърли от скалата, Мотор-Хед изскочи пред него като косатка, която изскача от водата вертикално, хвана се за лоста и се понесе в пространството.

Стив се бореше да запази управлението на планера, но с огромния мют, увиснал на лоста между протегнатите му ръце, задачата беше почти неизпълнима. „Блу-Бърд“ се разлюля неконтролируемо, после се гмурна надясно и пикира опасно близко до скалата преди един силен вихър да го подеме. Сега се изкачваха, но Стив знаеше, че е въпрос на време кога ще започнат да падат. Погледна между ръцете си и видя побъркания убийствен израз на обезобразеното, окървавено лице на Мотор-Хед. Ръцете и краката му бяха одрани и разкъсани от падането по скалата, раните от куршуми кървяха. В стрелбата Стив не беше пропуснал. Комбинацията от воля и огромна физическа сила беше поддържала Мотор-Хед да върви и го беше довела до този последен опит да спре бягството му. Мютът щеше да умре и имаше намерение да повлече Стив със себе си.

Стив се опита да разтвори пръстите на Мотор-Хед с една ръка, но се оказа невъзможно — не можеше да помръдне дори малкия му пръст. „Блу-Бърд“ започна да се плъзга наляво. Стив успя да задържи планера да не се клатушка, после отново изгуби контрол и той пикира стръмно. Сега беше на около осемстотин фута над равнината. Трябваше да изхвърли мюта, преди да загуби още височина. Трябваше да прибегне до ножа… Посегна назад с дясната си ръка и се опита да го извади, но не можа да го хване както трябва.

Нямаше значение. Мютът вече беше започнал да се бори като обезумял да се задържи за лоста.