Читать «Облачен воин» онлайн - страница 11

Когато слезе от асансьора на десет–10, Брикман изпита странно чувство. На пръв поглед разликата между пода на платформата за достъп от тези под нея беше малка, но Брикман «почувства» надземната повърхност. Макар че в тази точка тя беше спокойна, на около петдесет фута над главата му, той регистрира едно почти осезаемо присъствие.

Брикман докладва на надземния летателен контрол и разбра, че ще лети първи. Един от вездесъщите летателни оценители застана до него, докато двама медици прикрепваха сензори към тялото му и проверяваха връзките към рекордера за данни. След това Брикман облече синия летателен костюм и пъхна кабела през специалния капак на джоба.

В стаята за регистриране друг летателен инспектор му даде карта, координатите на курса и последните метеорологични данни.

— Имате петнадесет минути за подготовка.

Обзет от нарастващо вълнение, Брикман се усмихна притеснено, което можеше да му коства ценни точки, отдаде енергично чест и отиде на един от навигационните пултове да си изясни курса. Свърши за по-малко от десет минути и използва останалото време да провери три, дори четири пъти изчисленията си. Другите кадети от неговото отделение и останалите от ескадрилата през следващите два дни щяха да го следват по шестте алтернативни курса на площадките на интервали от четвърт час.

От стаята за определяне на курса го пратиха на северозападната платформа — една от четирите, които лежаха под прав ъгъл една спрямо друга под формата на гигантски малтийски кръст. Там той намери скайхока, спрян с нос, насочен към огромните, облицовани с олово врати. Делта крилото беше покрито със синя метална тъкан, в която бяха вградени хиляди слънчеви елементи. Брикман направи обичайните предстартови проверки, после си сложи шлема с черното забрало, затегна ремъците, включи микрофона към УКВ-станцията и сензорния кабел към бордовия предавател. От този момент до излизането му от кабината на планера данните от прикрепените към тялото му сензори щяха да излизат на монитора в стаята за контрол на полета и да се записват за потвърждение на реакциите му през всяка секунда от полета.

Предавателят на данни беше сложен отдясно в кабината до лакътя му. Брикман се пресегна с лявата си ръка и го включи.

От контрола на полета веднага отговориха:

— Изи Х-рей едно, връзката за данни нормална.

Брикман потвърди връзката с инспектора на платформата и натисна стартера. Електрическият мотор зад седалката му оживя и зави. Брикман провери движението на плоскостите за управление, след това под команда на палката на дежурния на платформата се придвижи напред, докато носът на скайхока не стигна на няколко фута от най-вътрешната врата.

Двигателят на планера бръмчеше и Брикман почти не чу звука, с който високата петдесет фута стена пред него се плъзна надолу към пода. Като следваше оранжевите ленти, той рулира към двойните външни врати и спря на успоредната жълта линия.

На това място тунелът за достъп до платформата беше широк сто фута; стените му бяха леко наклонени към тавана. Брикман знаеше от инструктажа, че външната двойка врати се препокрива хоризонтално: по-високата горна секция влиза в тавана, по-ниската — в пода. Това устройство позволяваше екипът на платформата да нагласи отвора според размера на обекта, който трябва да мине през вратата.