Читать «Облачен воин» онлайн - страница 100

На ръба на припадъка Стив видя един мют с прави крайници да тича покрай него, без да го погледне. Мисълта, че ще бъде оставен да изгори жив, го изпълни с ужас. Вече чувстваше топлите вълни от приближаващите пламъци и беше започнал да се задушава от парливия пушек, който се носеше над него.

Кадилак мина покрай разбития стрелолист с група опърлени, изцапани от пушека деца. Те спряха и погледнаха хванатия като в капан облачен воин с безизразни лица.

Стив протегна лявата си ръка към тях с изпълнен с болка жест на молба.

— Помогнете ми — изпъшка той. — Моля…

Мютът с правите крайници го погледна за миг, после забута мълчаливите деца настрани.

Стив ги наруга. Копелета! Шибани изроди с бучки по главите. Мислите му се върнаха към собственото му положение. Какъв нелеп край на всичките му амбициозни надежди! И какъв глупав начин да загине — изпечен на огън, който лично беше запалил! Иронията на ситуацията не му убегна. Той се хвана отчаяно за надеждата, че не всичко е изгубено. Не можеше да вярва на онзи страхлив кучи син Гас, но ако той наистина успееше да оправи пушката си, може би щеше да се върне с Фазети и Нейлър. Единственото, което се искаше, беше някой с достатъчно куршуми да кацне и да го вдигне, а другите двама да го прикриват. Скайхокът можеше да носи един пътник. Това означаваше полет върху външните бомбодържатели, но той беше готов да поеме този риск, ако…

Удари го изгаряща топла вълна. Стив едва можеше да помръдне глава. Изви тялото си и успя да се премести няколко сантиметра. Остра болка прободе гърдите му. Погледна наляво през полувдигнатото забрало и видя, че пламъците са започнали да поглъщат царевицата около дясното крило на планера. Платът запуши. Като пренебрегна болката в ръцете си, Стив задърпа пушката — искаше да се застреля преди пламъците да стигнат до него. Усилията му бяха напразни — не можеше да стисне пушката достатъчно здраво, за да я освободи от станока.

Направи няколко болезнени вдишвания и с нарастващо отчаяние опита отново. После отнякъде се появи мютът с правите крайници и две млади уродливи същества.

По команда на някакъв вътрешен глас Кадилак се наведе и отвори тъмния шлем на главата на падналия облачен воин. Лицето под него беше обляно в кръв. Кадилак внимателно го разгледа. Приличаше на мъжа, открит му от виждащия камък.

Надеждите на Стив започнаха да нарастват. Той не беше забравил ужасните разкази на Логан Лошата новина, но просто се беше хванал за напълно нелогичната надежда, че нещо ще го спаси. Ако можеше да излезе от тази нива…

Мютът с правите крайници се отдръпна със сумтене и надеждите на Стив рязко спаднаха — мютът насочи вниманието си към въздушната пушка. Издърпа я, вдигна я, отключи заключващия механизъм и успя да я свали от станока. Със замъглено зрение Стив видя как мютът предпазливо огледа оръжието, сложи пръст на спусъка, после погледна барабана. Стив издаде хлипащ, изпълнен с болка смях. „О, Кълъбмъс, що за глупав свят! Да ме свали един идиот, който ще ме остави да изгоря тук, защото не знае как да ме застреля…“