Читать «Ключът» онлайн - страница 71

Които приличаха на знаците върху ръката ѝ.

Надписът под снимката уведомяваше читателите, че това е цилиндричен печат, древен метод за възпроизвеждане на съобщения. Ако се пъхне пръчка, която да мине през центъра на цилиндъра, той може да бъде прокаран върху влажна пръст или глина и да разкрие издълбания върху повърхността му текст. Нерядко ставало въпрос за заклинания, отпечатвани в четирите ъгъла на нивите, целта на които била да допринесат за богата реколта. Съобщението върху показания на снимката печат обаче не било разчетено. То било написано на азбука, която археолозите наричали „протоклиновидна“. По-поетичното название на въпросната азбука било „изгубеният език на боговете“, дадено ѝ било заради древния ѝ произход, чиито корени отдавна били изгубени.

„Страхотно - каза си Лив. - Сега пък чувам гласове на език, който никой не е говорил от шест хиляди години! Край на надеждите да намеря спокойствие!“

Музиката, която се носеше от радиоуредбата, спря, за да прозвучи последното повикване за пътниците на полет ТК 7121 на Турските кипърски авиолинии до Нюарк.

Лив закъсняваше. Хукна към изхода, като извади в движение последните турски лири, които й бяха останали. Щеше да прочете книгата по време на полета... стига, разбира се, да успееше да го хване.

30

Братът градинар хвърли в огъня още една заразена клонка, след което се наведе, за да вземе последната с надеждата, че тя ще му разкрие онова, което предишните не бяха успели.

В резултат на срещата с водачите на гилдии той бе организирал останалите градинари да претърсят градината и да съберат всички паднали клони и листа, докато още не се е стъмнило. От горчивия си опит знаеше, че единственият начин да се спре разпространението на подобна болест е да се действа бързо и да се изгорят заразените клонки.

Огледа внимателно всяко донесено му клонче досущ като патоанатом, който извършва аутопсия, с надеждата да намери улики, които да му позволят да разбере каква е причината за болестга. Дотук не бе открил нищо. Нито следи от гъбички, нито дупки, проядени от насекоми или гьгрици, нито който и да било паразит от онези, които нападаха овощните градини като чума и причиняваха подобни зарази. Никога през живота си не бе виждал нещо подобно. Болестта, нападнала дърветата, приличаше на сухо гниене, но то не се разпространяваше толкова бързо в още живата дървесина. Като че ли животът бе напуснал клоните за един миг - дървесните сокове се бяха превърнали в отрова, а самата дървесина - в изсъхнала каша.

Прекърши последната клонка, огледа сухите ѝ краища, после я хвърли в огъня и впери поглед в пламъците. Ако някой го попиташе, щеше да обясни сълзите, появили се в очите му, с дима от огъня, но истината бе, че обичаше градината така, както не обичаше нито едно човешко същество. Той се бе грижил за нея - беше я прекопавал, наторявал, поливал и прочие - в продължение на над четирийсет години, докато накрая всички бяха забравили истинското му име, за да се превърне в брата градинар.