Читать «Ключът» онлайн - страница 70

-      Кога?

-      Нямам представа. Виждам единствено, че е освободила стаята.

-      А имала ли е посетители?

Настъпи мълчание.

-      Не виждам какво общо има това с изпращането на цветя?

-      Вече направих поръчката за цветята. Опитвам се да разбера дали са пристигнали, преди да я изпишат.

Последва нова серия тракане по клавиатурата.

-      Единственото посещение, отбелязано в системата, е извършено от полицейски служител днес следобед.

-      Благодаря.

Гейбриъл затвори телефона и трескаво обмисли информацията, с която се бе сдобил. Извика отново браузъра и написа в прозорчето за търсене ПОЛИЦИЯ РУИН. Веднага откри горещата телефонна линия на местното полицейско управление. Набра номера и вдигна телефона до ухото си.

-      Полицейско управление Руин.

-      Здравейте. Бихте ли могли да ме свържете с инспектор Аркадиан от отдел „Убийства“?

-      Инспектор Аркадиан е в отпуск.

-      А бихте ли могли да ми дадете мобилния му телефон?

-      Не, господине. Бихте ли желали да разговаряте с друг служител от отдел „Убийства“?

-      Не, трябва да говоря конкретно с инспектор Аркадиан. Много е спешно. - Замисли се какво ли би привлякло вниманието на дежурния. - Кажете му, че Гейбриъл Ман иска да разговаря с него. Днес избягах от участъка и бих искал да се предам... Ще се предам обаче единствено на него, и то ако ме свържете до пет минути.

29

Книжарницата на летището бе пълна с обичайните книги, предназначени за отегчения средностатистически пътник. Лив застана пред лавиците с разговорници, разположени непосредствено до касата, и започна да оглежда заглавията и да взима всеки разговорник с по-необичайна азбука. Опитваше се да докаже сама на себе си, че думата, прозвучала в главата ѝ, е най-обикновено ехо, отражение на нещо, което слухът ѝ несъзнателно е доловил сред глъчката на летището. Ако успееше да открие езика, на който бе написана думата, щеше да се качи в самолета, без по време на полета към дома да се притеснява, че е започнала да чува гласове и да губи разсъдъка си. Когато приключи с най-долния рафт, държеше вече осем книжки. Отвори първата, разговорник на арабски, прелисти на страницата, означена с буквата К, и потърси думата „ключ“. Откри я и я сравни със символите върху ръката си. Нищо общо! Останалите седем разговорника също не дадоха резултат, макар да включваха и кирилицата, и гръцката азбука, и китайските йероглифи. Не успя да открие нито едно съвпадение!

По дяволите!

Върна разговорниците по местата им и тъкмо се накани да си тръгне, когато погледът ѝ попадна на някакво заглавие на съседната лавица. На корицата на книгата бе изобразена каменна плоча с едва различими символи по повърхността. Не бяха съшите знаци, които Лив бе написала върху дланта си, но приличаха на тях. Тя взе книгата и я отвори, но мигом установи, че това не е разговорник, а исторически труд. Написаното от вътрешната страна на обложката я шокира за втори път. Снимката на корицата бе на шумерска плочка на възраст пет хиляди години, написана на отдавна мъртъв език. Следователно не би могла да го чуе в залата за заминаващи. Прелисти трескаво страниците с надеждата да открие други изображения на древни текстове. Тъкмо щеше да се откаже и да хукне към самолета, когато забеляза нещо интересно. Беше снимка на каменен цилиндър, покрит с издялани върху повърхността му знаци. В средата му бе пробита дупка. Под цилиндъра имаше широка лента влажна глина, върху кояго се бе отпечатил текст, съставен от линии и триъгълници.