Читать «Ключът» онлайн - страница 51

„Още малко търпение - помисли си Улви. - Утре ще можете да се върнете в своето отделение. Обещавам!“

Видя как сестрата записва часа, името си, после номер 406 в колонката, обозначена с „Номер на стая“. Стаята на Лив Адамсен. Улви взе ключовете от бюрото и се усмихна на сестрата, но тя изобщо не реагира.

„Колко невъзпитани и груби са тези хора - каза си той, докато вървеше пред нея по коридора. - Колкото по-скоро приключа тук, толкова по-добре“.

20

Лив напрягаше слух, за да чуе звуците откъм коридора. Стъпките бяха прозвучали отдясно, а това бе посоката, в която трябваше да тръгне след като излезеше от стаята. Някой почука веднъж, силно, и когато вратата започна да се отваря, тя придърпа завивките чак до врата си.

Влезе свещеникът и Лив мигом почувства как я обзема ужас. След него се появи и сестрата, която първо изключи сигнала, който я бе извикал, а после се обърна към нея.

-      Добре ли сте? - попита сестрата на английски, след което извади от джоба си дигитален термометър и го постави на челото на Лив.

-      Да, добре съм... мисля, че... искам да ви попитам нещо.

Сестрата натисна бутончето върху термометъра и той изписука.

-      Какво стана с вещите ми, когато постъпих в болницата?

-      Личните вещи се съхраняват в специално помещение, разположено зад рецепцията - отвърна сестрата, погледна дисплея на термометъра и хвана китката на Лив, за да провери пулса ѝ.

-      И как мога да си ги получа?

-      Трябва само да се разпишете, когато напускате болницата - каза сестрата, отброи пулса, пусна китката на Лив и я погледна в очите за първи път, откакто бе влязла. - Нещо друго?

-      Да... - Лив погледна свещеника, сякаш изпитваше неудобство от въпроса, който се канеше да зададе. - Бихте ли ми казали какво е състоянието ми, нали разбирате, от медицинска гледна точка.

Сестрата взе бележките, пъхнати в найлоновия плик на стената, и ги прочете.

-      Имате известен хормонален дисбаланс - нивата на естроген са доста високи, но не дават повод за безпокойство. Имате висока температура, световъртеж... Вероятно сте пипнали някакъв вирус. Основният ви проблем обаче е свързан с паметта. - Сестрата зачете последния лист с бележките на психиатъра. Лив се бе опитала да ги прочете, но бяха написани на турски. Колкото и да ѝ се искаше да напусне това място, нямаше никакъв смисъл да бяга, ако ще припадне на улицата на стотина метра от болницата.

-      Според психиатъра състоянието ви е добро - продължи сестрата. - Държат ви тук само за наблюдение.

-      А какви лекарства са ми предписани?

Сестрата прегледа бележките и поклати глава.

-      Никакви. Само почивка и наблюдение.

Лив се изненада. Направо не ѝ се вярваше. Чувстваше се толкова замаяна, че нямаше начин да не са ѝ дали някакви лекарства.