Читать «Ключът» онлайн - страница 21

Бяха изминали почти три години от онзи миг на просветление, три години на внимателно манипулиране на световните събития посредством предоставянето на аудиенции и индулгенции на президенти и премиери в замяна на услуги, които единствено църквата бе в състояние да поиска. Клементи приличаше на папски легат от Средновековието, подлъгал тези съвременни християнски крале и императори да се впуснат във война срещу земите на неверните, които някога са били част от владенията на църквата. И сега, когато дръзкият му план най-сетне щеше да се осъществи, заплахата за реализирането му идваше от същото онова древно и тайно място, където се бе родила идеята за него.

Кардиналът си спомни заглавията във вестниците на бюрото му, които предричаха рухването на Цитаделата и горяха от нетърпение да открият тайните, скрити зад стените ѝ.

А една от тези тайни бе негова.

И ако тя добиеше гласност, всичко, което бе постигнал, щеше да рухне и църквата щеше да претърпи ужасна загуба.

Изведнъж усети пристъп на гняв и се прокле заради човешката си слабост. Прекалено дълго бе отлагал решаването на заплетената ситуация около Цитаделата. Отвори вратата и излезе в празния коридор, който нямаше прозорци, тъй като сводестите му стени следваха основите на кулата. Щеше да покаже на членовете на Групата истинската сила на своята решимост, подписвайки пред очите им четири смъртни присъди. Така щеше да демонстрира непоколебимата си воля и да обвърже останалите с общата отговорност за пролятата кръв.

Излезе рязко през вратата, която водеше към главното фоайе, забърза по мраморния под, мина покрай банкоматите с инструкции, изписани на латински, и се насочи към асансьора със стоманена рамка, който се спускаше в подземията, издълбани в скалата под сградата.

Бе на няколко крачки от асансьора, когато вратите му се отвориха и от него излезе Шнайдер, който подскочи стреснато при вида на своя шеф и блесналите му от ярост очи.

-      Е? - попита Клементи, докато влизаше в асансьора и натискаше бутона, който щеше да ги отведе в подземията. - С кого от нашите безценни партньори ще имам удоволствието да се срещна?

-      С всичките - отвърна Шнайдер, след като асансьорът започна да се спуска. - Цялата Група е тук.

6

Багдад, Централен Ирак

Вечерният въздух, който тегнеше над пазара в Садр Сити, носеше сух прахоляк, примесен с мириса на сурово месо, зрели плодове и гнилоч. Хайд бе седнал на сянка в едно кафене. На масата пред него имаше разтворен американски вестник, а до него - чашка кафе, от което бе останала само утайката. Над чинийката се въртяха в кръг две мухи. Той се обзаложи наум коя от тях първа ще се откаже от преследването и ще отлети. Направи погрешен залог. Което всъщност бе правил през целия си живот.

Вдигна чашката и отпи мътната утайка, като междувременно обходи с поглед пазара иззад тъмните, изподраскани от пясъка стъкла на очилата си, марка „Оукли“, използвани от морската пехота. Ненавиждаше иракското кафе. Тук го оставяха да кипне и да изстине цели девет пъти, за да премахнат всички нечистотии, както се изразяваха, но в процеса кафето ставаше почти негодно за пиене. От това варене все пак имаше някаква полза - то означаваше, че всички микроби в кафето са убити. Повечето иракчани го пиеха със сметана и огромни количества захар, за да прикрият отвратителния му вкус. Хайд обаче го пиеше черно, за да му напомня за дома и да разпалва горчивата омраза, която питаеше към страната, която все не успяваше да напусне. Освен това черното бе любимият му цвят. Когато сметнеше, че животът му е станал прекалено сложен и проблемите заплашват да го пречупят, той намираше някое казино с рулетка и залагаше всичко, което имаше, на черно, като по този начин свеждаше всичките си беди до едно най-обикновено завъртане на колелото. Ако спечелеше, напускаше казиното с достатъчно пари, за да си купи поне малка доза успокоение, тъй като никога не поемаше риска да удвои мизата и да повтори залога. Ако загубеше... е, вече нямаше нищо за губене, съвсем буквално. И в единия, и в другия случай рулетката го променяше по някакъв начин. Допадаше му простотата, която му носеше подобно действие.