Читать «Ключът» онлайн - страница 19

През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век Банка Ватикана бе използвала компрометирания впоследствие финансист Микеле Синдона⁴¹, за да изпере парите, които мафията бе спечелила от търговия с наркотици. Впоследствие начело на банката бе назначен Роберто Калви⁵², добил популярност като Божия банкер, за да установи по-строг контрол над огромните ресурси на църквата. Вместо това обаче той бе използвал Банката на Ватикана, за да източи милиарди долари от друга финансова институция. Когато аферата бе разкрита, банката понесе тежък морален и финансов удар. Няколко седмици по-късно Калви бе открит мъртъв - обесен под моста „Блакфрайърс“ в Лондон - с джобове пълни с тухли и банкноти. Медиите доста спекулираха със символичното значение на лобното му място, особено в светлината на членството на Калви в масонска ложа, известна като Черните монаси, но следствието така и не успя да открие убиеца. Дългата сянка, хвърлена от тези скандали, продължаваше да тегне над Банката на Ватикана и Клементи трябваше да положи огромни усилия за възстановяването ѝ, което се бе превърнало в нещо като фикс идея. В интерес на истината, той разполагаше с възможно най-подходящата биография за целта.

Кардинал Клементи бе завършил в Оксфорд, където бе изучавал история и икономика, но също и теология, и бе открил божието присъствие и в трите науки. Според Клементи силата на икономиката бе сила на доброто, която създаваше богатство, за да могат хората да се издигнат над злините на бедността и да облекчат земните си страдания. Историята пък го бе запознала с рисковете и последствията от икономическите провали. Той бе изучавал всички големи цивилизации на миналото и бе обърнал внимание не само на начина, по който те бяха натрупали своите богатства, но и на начина, по който ги бяха изгубили. Една империя биваше изграждана в продължение на стотици, понякога дори на хиляди години, но упадъкът ѝ обикновено настъпваше доста бързо и след нея не оставаше нищо освен легенди и величествени руини. Интересът му на икономист бе насочен към въпроса какво се е случило с огромните богатства на тези империи. Части от тях бяха преминали в ръцете на други завоеватели, за да се превърнат в семената, от които да покълнат нови империи... но не всички. Историята бе пълна със свидетелства за огромни съкровиша, които бяха изчезнали безследно.

Откакто завърши и започна кариерата си в църквата, Клементи служеше на Господ по най-добрия начин, който знаеше - прилагаше знанията и уменията си, за да могат пресъхналите реки от пари, текли някога към Ватикана, да потекат отново така пълноводни, както едно време. Добре съзнаваше, че днес икономиката, а не вярата, управлява света, което означаваше, че ако възнамерява да си върне предишното влияние, църквата трябва да се превърне в могъщ икономически фактор.

Колкото по-високо в йерархията се издигаше Клементи, с толкова по-голямо влияние се сдобиваше и го използваше, за да модернизира архаичната финансова система на Ватикана. В крайна сметка дългогодишната му вярна и компетентна служба бе възнаградена с поста на държавен секретар на Ватикана, който му бе поднесъл на тепсия и ключовете към най-ценната за него награда - самата Банка на Ватикана.