Читать «Ключът» онлайн - страница 209
Саймън Тойн
- Ало?
- Тя е у дома - каза Гейбриъл.
Атанасий затвори очи и въздъхна облекчено. Всичко бе свършило!
- Слава Богу! - каза той. - Опасявах се, че не съм успял да открия картата навреме и всичко може да пропадне. Кажи ми, как изглежда Едем?
- Няма нищо общо с нашите представи.
- Но си сигурен, че това е мястото.
- Абсолютно.
В стаята отекна вой - Драган се опитваше да скъса каишите.
- Кой крещи така? - попита Гейбриъл.
- Една бедна душа, поразена от болест.
На другия край на линията се възцари мълчание. После Гейбриъл попита:
- Каква болест?
- Някаква... инфекция. Първият случай бе регистриран преди четирийсет и осем часа. Оттогава на всеки час откриваме по някой заразен. Никой не успя да се опази. Знаем само, че болният става заразен едва след като се проявят първите симптоми на болестта. Опитахме да ограничим разпространението ѝ посредством карантина. Така успяхме да изолираме първите болни и да забавим разпространението ѝ. Сега обаче, след като Тайнството се е върнало там, където му е мястото, се надявам да се сбъднат думите от пророчеството и болестта да не се разпространи повече. Аз лично ще остана тук, заключен в Цитаделата.
- Какви са симптомите?
- Всеки болен разказва за наситен аромат на портокали, последван от внезапен и силен кръвоизлив от носа.
Гейбриъл не каза нищо.
- Ало? Ало?
Нямаше отговор.
Атанасий погледна телефона. Екранът бе угаснал. Батерията се бе изтощила. Той пъхна мобилния телефон в джоба на расото си и насочи вниманието си към леглото, откъдето долетя поредният стон.
Драган сънуваше, очите му се движеха зад почернелите клепачи. Като че ли плачеше насън и повтаряше нещо. Атанасий се наведе, за да чуе по-добре. Разпозна отделни думи от Господнята молитва, повтаряни непрекъсно в нескончаем жалостив напев.
Взе влажната кърпа, оставена върху купичката край леглото, сложи я върху горещото чело на Драган и въздъхна:
- Прощавам ти.
Червените очи се отвориха.
- Ти! - рече Драган. - Пак ти! Тайнството ще се върне! И ще видим тогава...
Атанасий поклати глава и каза:
- Тайнството се върна в своя дом. Никога повече няма да се появи в Цитаделата.
Драган го изгледа, а после лицето му се разкриви и той рухна духом.
- В такъв случай - простена - ти си обрекъл всички ни. Идва краят на дните.
114
Гейбриъл се взираше през прозореца, вперил поглед в дъжда.
„Първият случай е бил регистриран преди четирийсет и осем часа“.
В рамките на тези четирийсет и осем часа - или с други думи, след като бе избухнала заразата, - той бе проникнал в Цитаделата.
Спомни си смразяващия кръвта вик, който бе долетял от дълбините на планината. Спомни си и как Атанасий се бе запътил към източника на вика, за да разбере какво става.
