Читать «Невинност» онлайн - страница 14

Това бе историческият архив на града - факт, който обясняваше входа към канализационната система, вграден в пода. Имаше и други капаци на шахти, които можеше да бъдат отворени в случай на наводнение или други природни бедствия. Това гарантираше, че водата няма да се вдигне и архивът ще остане непокътнат в металните шкафове върху бетонните постаменти.

Харесваха ми колонадите и сводовете, обширното пространство. Напомняха ми снимките на резервоарите, конструирани от Франсоа д’Орбей под Водната тераса и градините на Версай. Пред движещия се лъч на фенерчето ми сенките на колоните се полюшваха като големи черни врати.

Обикновен и товарен асансьор обслужваха сутерена, но аз никога не ги използвах. Стълбищата бяха по-тихи и по-безопасни. Имах избор между няколко и поех по онова в югоизточния ъгъл.

То се знае - книгите бяха онова, което ме привличаше в библиотеката. Макар че баща ми и баща му преди него бяха събирали отделни екземпляри, изхвърляни от живеещите на горната земя, макар и да можех да вземам по някое и друго четиво от вехтошарските магазини, където се отбивах, след като затвореха, много от книгите, които ме интересуваха, можеше да бъдат намерени само в централната библиотека.

Стълбището ме отведе в помещението с дъбова ламперия, където се държаха периодичните издания и можех да се наслаждавам на изобилието от вестници и списания. Къс коридор водеше към главната читалня - истински архитектурен шедьовър с кафяв мраморен под.

Това огромно помещение съдържаше част от книжната колекция и зад лабиринт от рафтове предоставяше места за поне четиристотин читатели пред тесни и дълги дървени маси.

Винаги до този момент при посещенията ми в такъв късен час читалнята бе огрявана само от призрачната фонова светлина на сияещия град, която влизаше през големите прозорци, завършващи с арки. Сега обаче тя бе силно осветена.

За малко щях да дам заден, но интуицията ми ме посъветва да изчакам, да видя, да разбера. Знаех, че в миналото бе имало солидна охрана - нощни пазачи, които обикаляли из коридорите и помещенията на централната библиотека. Но след като общината беше стигнала почти до банкрут, здравите ключалки и алармите бяха предпочитаната форма на защита - те не изискваха заплати, здравни осигуровки и пенсии.

Покрай високите два метра и половина рафтове различни пътеки водеха в посока изток -запад и север - юг. Когато доближих входа към лабиринта, чух стъпки, почти недоловими дори в тази тишина - леки и бързи, сякаш на дете или дух в отчаян бяг за спасение.