Читать «Невинност» онлайн - страница 12

Тогава видях оръжието. Дванайсеткалибровата пушка помпа с пистолетна ръкохватка винаги беше заредена в очакване на нежелани посетители, за които тя така и не ми обясни кои може да са. Наричаше пушката своя застрахователна полица. Не я държеше небрежно, а с две ръце и в готовност, с цев, насочена нагоре, докато оглеждаше околността, потънала в нощен мрак. Предположих, че е заподозряла как се мотая наоколо и с тази си поява иска да ме убеди, че прокуждането ми е окончателно.

Засрамих се от себе си, задето все още не бях уважил желанието й. Въпреки това, когато тя се прибра в къщата и затвори вратата, останах в периметъра на гората, неспособен да тръгна по своя път.

Мина може би половин час, преди пушката да гръмне. Дори приглушен от стените на къщата, изстрелът отекна силно сред безмълвието на планината.

В първия момент реших, че някой се е опитал да нахълта през задната врата или през прозорец извън моето полезрение. Майка ми често говореше за някакви незнайни врагове и за своето решение да живее на място, където те никога няма да могат да я намерят. Втурнах се през нискораслите храсти и вече бях изминал половината разстояние до къщата, когато осъзнах, че вътре нямаше да лежи някой натрапник, а най-злият й враг - самата тя.

Ако смъртта ми можеше да я върне към живот, бях готов да умра на място там, в двора.

Помислих си, че трябва да вляза. Може би беше само ранена и се нуждаеше от помощ.

Ала не го направих. Познавах добре майка си. Когато си поставяше някаква цел, влагаше сърце и ум и довеждаше нещата до успешен край. Никога не допускаше грешки, нито се задоволяваше с половинчати мерки.

Колко съм стоял в двора сред пълната тишина, последвала изстрела, не знам.

По-късно осъзнах, че съм паднал на колене.

Не си спомням тръгването си. Дадох си сметка, че вървя по черния път, минута преди той да ме изведе на главното шосе.

Малко след съмване се сврях в порутения хамбар на изоставена ферма, чиято къща бе изгоряла. Сега хамбарът бе окупиран от мишки, но те не се бояха от мен, а и аз ги уверих, че ще остана само няколко часа.

Освен най-необходимото майка ми бе сложила в раницата ми и половин дузина от любимите ми курабийки с шоколад и ядки, които беше направила сама.

7

както се придвижвах под града, стигнах до поредното кръстовище, където до слуха ми достигна грохотът на подземната железница - единственото съоръжение, разположено по-дълбоко от тунелите на канализацията. Преди началото на новото хилядолетие тя минаваше по тях, но веднъж от каналите изригна буен поток от нечистотии, който замърси линията в протежение на три километра и създаде седмици работа на обеззаразяващите екипи. След това съществуващото трасе беше променено.

Един град е наполовина звяр, наполовина машина, с артерии от чиста вода и вени от мръсна, нерви от телефонни и електрически кабели, канализационни тръби вместо черва, тръби, пълни с пара под налягане, и други, пренасящи газ, клапи, вентилатори и филтри, датчици, мотори, трансформатори, десетки хиляди взаимносвързани компютри, и дори когато жителите му са потънали в сън, градът никога не спи.