Читать «Адският свят» онлайн - страница 2

Нямаше много голям избор.

Сензорите-бръмчалки изсвистяха в турболентната атмосфера, абсорбирайки всичко, което можеха, и игнорирайки останалото. Не се очакваше пробите да издържат дълго. Остриетата на пробниците се нажежиха до червено от нарастващата топлина. Непрекъснатият поток от информация се връщаше обратно към компютрите на катера, докато най-накрая сензорите преминаха тънкия слой на атмосферата. Хънтър се опита да облекчи положението си и да се настани малко по-удобно, доколкото му позволяваше предпазният колан. Без съмнение той представляваше допълнителна защита по време на твърдо кацане, но никога не можеше да бъде балансиран правилно. Освен това Капитанът не се чувстваше добре в хамака. Той се намръщи тежко, хвана се неволно с една ръка за пулта за управление, докато с другата насочваше потока от входни данни към навигационните компютри. Втренчи се в своя Втори пилот.

— Приготви се за приемане на потока от данни. Включвам се към нашия комуникационен имплант.

— Разбрано, Капитане. Готова съм, когато кажете. — Гласът й беше спокоен и равен, но той си бе винаги такъв.

Изследователката Кристъл беше поразителна жена. Едва на двадесет и пет години, но очите й бяха много по-стари. Беше висока, гъвкава и мускулеста, лъскавата й тъмна коса беше опъната назад в стегнат кок, подчертавайки скулестото й лице, без да омекотява суровите му бръчки. Случайните й любовници намираха нейната привлекателност повече мъжествена, отколкото женствена. Кристъл рядко се замисляше за това. Тя бе Изследовател, обучена от Империята от най-ранно детство да бъде лоялна, оперативна и страшна. Работата й бе да проучва новооткрити чужди видове и да определя каква заплаха биха могли да представляват за Империята. В зависимост от нейната преценка чужденците биваха или поробвани, или изтребвани. Никога нямаше трето положение. Изследователите бяха студени, пресметливи, убиващи машини. Неофициално често ги използваха като наемни убийци във вътрешноимперските вражди.

Хънтър не бе наясно какви са чувствата му към Кристъл. Никога преди това не бе работил с Изследовател. Нейният тренинг и опит щяха да се окажат безценни, ако се стигнеше до оцеляването на Ескадрила на новата планета, но той не знаеше дали би могъл да й се довери. Някои твърдяха, че Изследователите са нехуманоиди като чуждите същества, които проучваха.

Заради характера им често биваха изпращани в Ада. Хънтър не искаше дори да мисли какво бе направила Кристъл, за да бъде изпратена на заточение. И през ум не му минаваше да я попита. Изследователите бяха известни със своята необщителност. Той усети лек звън в главата си, затвори очи и се отпусна назад в колана, докато корабните компютри обработваха допълнителната информация, получена от пробите.