Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 41

— Мартин, вие сте осъден престъпник и вероятно закоравял диверсант, но все пак има нещо, което ни свързва. И двамата сме хора на словото и макар да сте посветили провалената си кариера на писане на боклуци за невежите маси, лишени от интелектуално ръководство, мисля, че бихте могли да ми помогнете и така да изкупите грешките си. Имам една колекция от романи и поеми, над които съм работил през последните години. Те са на изключително високо литературно ниво и аз, за жалост, силно се съмнявам, че в тази страна на неграмотници ще се намерят повече от триста читатели, способни да проумеят и да оценят тяхната стойност. Затова си помислих, че може би вие, който проституирате със занаята си и сте близък до простолюдието, четящо по трамваите, бихте могли да ми помогнете да внеса някои малки промени, за да доближа творбите си до печално ниското ниво на испанските читатели. Ако се съгласите да сътрудничите, уверявам ви, че мога да направя престоя ви тук много по-приятен. Дори бих могъл да издействам да върнат делото ви за преразглеждане. А вашата малка приятелка… Как се казва? Ах, да, Изабела. Същинска прелест, ако ми позволите този коментар. Както и да е, тя дойде да ме види и ми каза, че е наела един млад адвокат, някой си Брианс, и е успяла да събере достатъчно пари за защитата ви. Да не се залъгваме: и двамата знаем, че нямаше никакви основания за вашето дело и бяхте осъден благодарение на спорни показания. Изглежда, че имате истински талант да си създавате врагове, дори сред хора, за чието съществуване сигурно изобщо не подозирате. Не правете грешката да си създадете още един враг в мое лице, Мартин. Аз не съм някой от онези нещастници. Откровено казано, тук, между тези стени, аз съм Бог.

— Не зная дали Мартин е приел предложението на господин директора, или не, но имам чувството, че го е приел, защото все още е жив и очевидно нашият личен Бог е заинтересован това да не се промени, поне за момента. Дори му е предоставил в килията хартия и принадлежности за писане, навярно за да префасонира великите творби, тъй че нашият директор най-сетне да се окичи с онази безсмъртна литературна слава, за която толкова жадува. Аз, да ви кажа честно, не зная какво да мисля. Впечатлението ми е, че клетият Мартин не е в състояние да препише дори номера на обувките си и че през повечето време е в плен на едно чистилище, което сам е изградил в ума си, където угризенията и мъката жив ще го изядат. Макар че моята област са вътрешните болести и не съм квалифициран да му поставя диагноза…

7

Историята, разказана от добрия доктор, заинтригува Фермин. Верен на вечното си застъпничество за изгубени каузи, той реши да направи самостоятелно разследване, за да научи повече неща за Мартин и мимоходом да усъвършенства идеята за бягство via mortis в стила на мосю Александър Дюма. Докато размишляваше над темата, все повече му се струваше, че поне в това отношение Затворникът на рая не беше чак толкова смахнат, колкото го изкарваха. Всеки път, когато ги пускаха в двора, Фермин намираше повод, за да се доближи до Мартин и да завърже разговор с него.