Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 40

— В устата на вълка…

— Добре го казахте. Изглежда, че съдебният процес не е продължил и два дена. Списъкът на предявените обвинения бил безкраен и въпреки че почти нямало улики или доказателства, които да ги подкрепят, прокурорът — незнайно как — успял да представи многобройни свидетели, които дали показания срещу Мартин. Десетки хора се явили в залата — подкупени навярно от стария Видал — и изразили към подсъдимия такава люта ненавист, която изненадала дори съдията. Бивши колеги на Мартин от времето, когато работел в един незначителен вестник, наречен „Ла вос де ла индустрия“, псевдоинтелектуалци, неудачници и завистници от всякакъв сорт изпълзели от канавките, за да се закълнат, че писателят е извършил всичко, в което го обвиняват, че и повече. Нали знаете как стават тези работи? По нареждане на съдията и по съвет на Видал старши всичките му творби били конфискувани и изгорени под предлог, че са подривна литература и противоречат на морала и обществените интереси. Когато Мартин заявил в съда, че единственият обществен интерес, който той защитава, е четенето, а останалото си е лична работа на всеки индивид, съдията му прибавил още десет години към присъдата, която вече била издадена. Изглежда, че вместо да си трае по време на процеса, Мартин отговарял без задръжки на всичко, което го питали, и в крайна сметка сам си изкопал гроба.

— Всичко се прощава на тоя свят, само да казваш истината е непростимо.

— И тъй, осъдили го на доживотен затвор. „Ла вос де ла индустрия“, вестникът, притежаван от стария Видал, публикувал обширен протокол, изброяващ всичките му престъпления, и — като капак на всичко — една уводна статия. Познайте кой я подписал!

— Нашият превъзходен директор, дон Маурисио Валс.

— Същият. В нея той определил Мартин като „най-лошият писател в историята“ и изразил радостта си, че книгите му били унищожени, защото били „обида за човечеството и за добрия вкус“.

— Същото казаха и за Двореца на музиката — отбеляза Фермин. — Там е работата, че при нас се е събрал каймакът на международната интелигенция. С право е казал Унамуно: нека другите да творят, ние ще изказваме мнения.

— Невинен или не, след публичното си унижение и изгарянето на всяка страница, която бил написал, Мартин се озовал в една килия в затвора Модело. Там навярно щял да си умре след няколко седмици, ако не бил господин директорът, който следял случая му с най-жив интерес и по някаква странна причина бил обсебен от него, тъй че успял да получи достъп до досието му и издействал да го прехвърлят на това място. Мартин ми разказа, че в деня, когато пристигнал тук, Валс го извикал в кабинета си и му дръпнал една от своите речи.