Читать «Венецианският договор» онлайн - страница 9

Най-сетне облечена и скрита, тя не добави никакви украшения към тоалета си. Не че не разполагаше със злато – Фейра си имаше всички възможни видове златни украшения на света, с които баща ѝ обичаше да я глези, но сега си знаеше, че дрънкулките не само ще привлекат излишно внимание върху нея, но и ще пречат на работата ѝ.

Последният елемент, който Фейра прибави към облеклото си, беше продукт на необходимостта, а не белег за положение или мода. Това беше един колан, широк и грозен – нейно собствено изобретение. В него тя държеше поредица от мънички шишенца и стъкленици, всяко от тях в своето индивидуално кожено легло, и всички те поставени върху широка кожена лента с голяма медна катарама отпред. Фейра пристегна колана си под фереджето, което го скри напълно, но издутината точно на кръста ѝ придаваше вид на жена, двойно по-стара от нея самата.

Когато приключи целия ритуал, слънцето вече бе изгряло и небето бе избледняло до бледосиньо. Тя си позволи един последен поглед към града, който толкова обичаше – дневната светлина очертаваше всеки отделен детайл. Сърцераздирателната извивка на проблясващия под слънчевите лъчи залив, къщите и джамиите, подредени като яка със скъпоценни камъни по ивицата на брега. Изправен като страж на Босфора, се издигаше великият храм "Хагия София", над чието обляно от слънцето златно кубе кръжаха соколите на султана. За момент Фейра забрави мечтата си – вече не искаше да знае докъде стига морето. Вместо това се закле, че за нищо на света няма да напусне този град.

От кулите на "Хагия София" до ушите ѝ достигна протяжният вик на мюезина. Сабах, утринната молитва. Фейра се обърна и побягна, трополейки надолу по стълбите.

Закъсняваше. Много закъсняваше.

ВТОРА ГЛАВА

На улицата бе все още студено. Сенките си оставаха все така недокоснати от слънцето.

Обикновено това бе любимата ѝ част от деня. Доставяше ѝ удоволствие да се мотае, да заговаря перачките, понесли кошовете си към залива, или да си купи закуска от симид и салеп и традиционният ароматен турски чай от корени на планинска орхидея, каквито продаваха на синьо-златните сергии, разположени сякаш на всеки ъгъл. Доставяше ѝ удоволствие също така да плаща със собствените си пари, защото тя беше професионалистка, работеща жена. Днес обаче ѝ се налагаше да пренебрегне позивните на къркорещия си стомах, защото ѝ се налагаше да бърза.

Докато се катереше по хълма от. Султанахмст" до нос Сарая, от време на време зърваше с периферното си зрение синевата на морето. За разлика от други сутрини днес тя не се обърна, за да се наслади на красивата гледка. Поради това не забеляза генуезката тримачтова галера – която, благодарение на обучението на баща си, би разпознала без проблеми – как пори кобалтовосините води в устието на Босфора.