Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 13

Младото момиче бе навън, още преди той да успее да се надигне от стола си.

— Празни приказки — уверено заяви Елбраян, щом излезе от странноприемницата.

Нощта бе хладна и двамата инстинктивно застанаха близо един до друг, за да се стоплят.

— Обаче трупът на гоблина си остава факт — отвърна момичето и махна към навеса, където мъжете бяха оставили мъртвото тяло. — Историята на баща ти си беше съвсем истинска.

— Имах предвид Броуди… — започна Елбраян, ала Пони не го остави да довърши.

— Знам — прекъсна го тя. — Аз също не му вярвам… не съвсем.

И като видя изписалата се по лицето му изненада, добави:

— Гоблини съществуват. В това поне можем да бъдем сигурни. Значи основателите на селото няма как да не са имали вземане-даване с тях.

— А фоморийците? — скептично попита Елбраян, ала Пони само сви рамене — трудно й бе да отхвърли съществуването им просто ей така, особено след като току-що бе видяла гоблиновия труп.

Приятелят й не настоя, макар все още да вярваше, че в приказките на стария Броуди има повече самохвалство, отколкото истина. Всички подобни мисли обаче се изпариха от съзнанието му в мига, в който Джилсепони се обърна и се взря в маслиненозелените му очи, а лицето й бе само на няколко сантиметра от неговото.

Изведнъж Елбраян усети, че не му достига дъх. Пони беше близо — прекалено близо! — и по нищо не личеше, че има намерение да се отдръпне!

Тъкмо обратното, наклонила глава встрани, тя се приближаваше все повече и повече, докато устните й — така меки и подканящи! — се изравниха с неговите. Вцепеняваща паника заля Елбраян като вълна и се смеси с бушуващите в гърдите му чувства, които той не разбираше. Част от него искаше да избяга, ала друга, изненадващо голяма част, го караше да остане.

В този миг вратата на странноприемницата се отвори и двамата приятели светкавично отскочиха един от друг.

По-малките деца изтичаха навън и веднага се скупчиха около тях.

— Какво ще правим сега? — попита някой.

Елбраян и Пони се спогледаха развеселено.

— Трябва да сме готови за връщането на гоблините — подхвърли ДРУГ.

— Гоблините никога не са били тук — напомни му Пони.

— Но скоро ще дойдат! — уверено заяви момчето. — Така каза Кристина.

Като по команда, всички погледи се насочиха към десетгодишната Кристина, която не откъсваше очи от Елбраян.

— Гоблините винаги се връщат за своите мъртви — разпалено обясни тя.

— Ти пък откъде знаеш? — учуди се Елбраян, без дори да се опита да прикрие недоверието си.

Наранена, Кристина сведе поглед и започна да подритва сухата пръст в краката си.

— Баба каза така — притеснено отвърна тя и Елбраян мислено се наруга, задето я бе обидил по този начин.

Останалите мълчаха, попивайки всяка дума на своя предводител. Пони обаче го сръга в ребрата. Тя неведнъж му бе казвала, че Кристина го харесва и понеже не смяташе, че едно десетгодишно момиченце може да й бъде конкуренция, намираше увлечението й за очарователно.