Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 63

Затова, когато усети хладния връх на нечия кама върху тила си, точно под основата на черепа, Йердан бе по-скоро стреснат, отколкото истински изненадан.

Остана неподвижен и безмълвен, надявайки се, че непознатият конник ще поиска поне някакво обяснение преди да го прониже.

Ентрери веднага разбра, че раницата му бе претърсвана, ала дрехите на мъжа — униформа на лускански войник — красноречиво говореха, че непознатият не ще да е крадец.

— Намираме се извън пределите на града ти — проговори Ентрери без да отмества камата. — Каква работа имаш в моя лагер, лускански войнико?

— Аз съм Йердан от Северната порта — отвърна той. — Тук съм, за да се срещна с един човек.

— С кой човек?

— С теб.

Отговорът му обърка и смути Ентрери. Кой бе изпратил този човек? И откъде знаеха къде да го търсят? Първата му мисъл бе за Риджис и приятелите му. Може би полуръстът бе успял да привлече на своя страна градската стража. Прибра камата в ножницата — знаеше, че ще успее да я извади навреме, ако му се наложи да се защитава.

Йердан също разбра хладнокръвната увереност на непознатия, че може да се справи с него — дори само това бе достатъчно, за да прогони всяка мисъл (ако имаше такава) за нападение над този човек.

— Господарят ми би искал да говори с теб. За нещо, от което и двамата ще имате полза.

— Господарят ти? — повтори Ентрери.

— Един от най-високопоставените граждани на Лускан — отвърна Йердан. — Научи за твоето пристигане и вярва, че може да ти помогне да постигнеш целта си.

— Какво знае той за моите цели! — сопна се Ентрери, разгневен, че някой се бе осмелил да го следи.

Въпреки гнева си, убиецът почувства и облекчение — намесата на явно могъщата организация, която бе изпратила този мъж, обясняваше доста неща и като че ли премахваше възможността тази среща да има нещо общо с полуръста.

Йердан сви рамене.

— Аз съм само негов пратеник. Ала дори и аз мога да ти помогна. При портата.

— Че кой го е грижа за проклетата порта! — изръмжа Ентрери. — Мога да прескоча стената, където си поискам. Така много по-бързо ще стигна дотам, накъдето съм тръгнал.

— Дори това да е така, аз познавам местата, които търсиш и знам кой заповядва там.

Инкрустираната с изумруди кама отново изскочи от ножницата и се спря само на няколко милиметра от гърлото на Йердан.

— Знаеш много, ала казваш твърде малко. Играеш опасна игра, лускански войнико!

Йердан дори не трепна.

— Преди пет дни четирима герои от Десетте града дойдоха в Лускан — джудже, полуръст, варварин и Елф на мрака.

Дори Артемис Ентрери не можа да скрие вълнението си, когато чу потвърждението на своите подозрения. Йердан не пропусна да го забележи.

— Точното място все още ми убягва, но знам къде се крият. Това интересува ли те?

Камата се скри в ножницата си.

— Почакай ме тук — нареди Ентрери. — Не съм сам.