Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 62

Кати-Бри нито за миг не се усъмни, че наистина ще го направи.

— Често пътувам с търговците — излъга тя, мъчейки се да спре треперенето в гласа си. — Това е едно от задълженията ми като воин на Десетте града.

Ентрери отново се изсмя. После се вгледа в далечината и се замисли.

— А може би дори ще имам полза от теб — рече той на себе си — в главата му очевидно се бе зародил някакъв план.

Кати-Бри го погледна изпитателно и видя, че убиецът бе намерил начин да превърне идването и в оръжие срещу приятелите й.

— Няма да те убия… все още не — обърна се той към нея. — Когато открия полуръста, приятелите му го защитят. Заради теб!

— Никога не бих ти помогнала! — изплю се срещу него момичето. — Никога!

— Именно! — просъска Ентрери. — Няма да правиш нищо. Не и докато острието ми (при тези думи той опря камата си в гърлото й) докосва нежната ти кожа. А когато свърша работата си, храбро момиче, ще си тръгна и ще те оставя сама със страховете и вината ти. И отговорите, които ще трябва да дадеш на търговците, чийто приятел уби… както ще си помислят.

В действителност Ентрери и за миг не вярваше, че измамата с камите ще заблуди търговците. Това бе само още едно психологическо оръжие, което целеше да всее нови съмнения и тревоги в сърцето на момичето.

Кати-Бри не отвърна нищо, лицето й остана все така безизразно. Не, каза си тя, няма да стане така!

Ала дълбоко в себе си се зачуди дали решителността й не прикриваше страха и увереността й, че ужасът на Ентрери отново ще завладее цялото й същество и всичко ще стане точно както той го бе описал.

Йердан откри малкия бивак съвсем лесно. Дендибар бе използвал магия, за да проследи тайнствения конник по пътя му от планините дотук и бе казал на лусканския войник къде точно да го намери.

Напрегнат, стиснал здраво голия си меч, той се приближаваше предпазливо. Мястото бе напуснато съвсем скоро. Дори преди да достигне жаравата на угасналия огън, Йердан усети топлината, която още се излъчваше от нея. Приклекна, за да не се откроява на фона на хоризонта и пълзешком тръгна към раницата и одеялото, които лежаха от другата страна на огъня.

Ентрери се върна в лагера предпазливо — знаеше, че онова, което бе оставил след себе си, може да е привлякло неканени гости. Кати-Бри, здраво вързана и със запушена уста (макар да вярваше, за свой ужас и отчаяние, че въжетата бяха ненужни), бе качена на коня му и сега яздеше с него.

Опитният убиец разбра, че в бивака му има някой, още преди да бе достигнал мястото. Скочи от седлото, повличайки пленницата със себе си.

— Конят е буен — с мрачно задоволство обясни той, докато завързваше Кати-Бри за задните крака на жребеца. — Спокойно може да те убие, ако мърдаш.

В следващия миг убиецът изчезна в нощта, сякаш самият той бе изтъкан от мрак и сенки.

Раздразнен, Йердан пусна раницата на земята — вътре нямаше нищо, което да разкрива каквото и да било за собственика й, просто обикновени вещи на обикновен пътник. Лусканският войник бе кален в десетки битки, побеждавал бе хора и орки, ала въпреки това сега бе притеснен — около непознатия конник имаше нещо необичайно, опасно, смъртоносно. Мъж, който имаше смелостта да язди сам от Долината на мразовития вятър до Лускан, със сигурност не бе неопитен новак.