Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 52

— Вождът? — прошепна Бруенор.

— Шаманът — отвърна Уолфгар, който знаеше повече за живота във варварските племена.

Почитта, която воините засвидетелстваха на този човек, бе породена от страх, който никой смъртен враг, дори и вожд, не можеше да пробуди в сърцата им.

Шаманът премина покрай редиците на бойците без да прекъсва обредния си танц нито за миг и най-накрая спря пред тримата пленници. Хвърли бегъл поглед на Бруенор и Риджис, после насочи цялото си внимание към Уолфгар.

— Аз съм Валрик Пронизващото око! — пронизително и неочаквано извика той. — Жрец на последователите на Небесните жребци! Децата на Утгар!

— Утгар! — повториха след него воините и заудряха с брадвите си по дървените щитове.

Уолфгар изчака шумът да стихне и се представи:

— Аз съм Уолфгар, син на Беорнегар, воин на Лоса!

— А аз съм Бруенор… — започна джуджето.

— Млъквай! — прекъсна го шаманът, кипящ от ярост. — Не ме интересува кой си ти!

Бруенор затвори уста и пред очите му се заредиха прекрасни картини, в които участваха секирата му и главата на Валрик.

— Нямахме лоши намерения, нито искахме да навлизаме в земите ви без позволение — започна Уолфгар, но Валрик вдигна ръка и го накара да замълчи.

— Вашите намерения изобщо не ме интересуват — спокойно започна той, но скоро възбудата му взе връх. — Темпос те доведе в ръцете ни, това е всичко. Достоен воин ли е?

При тези думи Валрик се обърна към съплеменниците си и в утвърдителните отговори ясно пролича вълнението им от предстоящото предизвикателство.

— Колко врагове погуби?

— Седмина паднаха от ръката ми в днешната битка! — гордо отвърна Уолфгар.

Валрик кимна одобрително.

— Висок и силен — рече той. — Нека видим дали Темпос те подкрепя. Да видим дали си достоен да бягаш с Небесните жребци!

Във въздуха се разнесоха викове, двама воини се завтекоха да го развържат. Трети боец, водачът на бойния отряд, онзи, който бе говорил с Уолфгар край горичката, захвърли малката си брадва и дървения щит и се втурна в кръга.

Дризт остана на дървото, докато и последният варварин най-сетне се отказа да търси ездача на четвъртия кон и си тръгна. Щом чернокосият воин се скри от погледа му, елфът скочи на земята и бързо се отправи натам, накъдето бяха тръгнали варварите. Преди да поеме от горичката, той събра вещите, които приятелите му бяха изпуснали — брадвата на джуджето и боздугана на Риджис. Ала когато намери шлема на Бруенор — окървавен, смачкан и само с един рог — Дризт трябваше да спре за миг — толкова силно трепереха ръцете му. Дали приятелят му бе оцелял?

Мушна шлема в раницата си и тръгна по следите на варварския отряд, като внимаваше да се държи на безопасно разстояние.

Огромно облекчение го заля като вълна, когато наближи лагера и видя приятелите си да стоят насред варварите — застанал до Риджис и Уолфгар, Бруенор също бе там, жив и явно не особено тежко ранен. Спокоен, че и тримата му другари са добре, Дризт се опита да остави завладелите го чувства настрани и да измисли план, който да му помогне да освободи приятелите си.