Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 203

Тетивата на Таулмарил не спираше да звънти нито за миг, докато стрела след стрела политаха към галерията и покосяваха все повече и повече дуергари. Боецът у Кати-Бри бе взел връх над цялото й същество и сега тя действаше инстинктивно, без да се замисля и без да се колебае и за миг. Магическият колчан на Анариел не се изпразваше, а Таулмарил пееше своята песен, която оставяше след себе си обгорените тела на все повече и повече дуергари.

През цялото време Риджис се държеше настрани от битката. Знаеше, че вместо да бъде от полза на приятелите си, само ще им пречи, добавяйки още някого, за когото да се грижат, все едно си нямаха предостатъчно работа да защитават самите себе си. Явно бе, че преимуществото, което Уолфгар и Бруенор бяха успели да си спечелят още в началото, щеше да им е достатъчно, за да победят, дори и след като в битката се бяха включили нови дуергари. Ето защо полуръстът се зае със задачата да провери дали всички сиви джуджета в стаичката бяха мъртви — никак не му се щеше някое от тях да нападне приятелите му изотзад.

А и искаше да е сигурен, че никоя от скъпоценностите, които тези сиви джуджета притежаваха, няма да се похаби върху някакъв си труп.

Внезапно зад него се разнесоха тежки стъпки. Риджис успя да се претърколи встрани и да се сгуши в ъгъла, само миг преди Бок да нахлуе в стаята. Чудовището не забеляза присъствието му, а продължи право напред. Веднага щом успя да си възвърне гласа, Риджис отвори уста, за да предупреди приятелите си.

В този миг се появи Сидни.

С мощен замах Уолфгар поваляше по двама дуергари наведнъж. От време на време до ушите му долиташе яростният глас на Бруенор „… за бащата на бащата на бащата на бащата на бащата…“ — и тогава по устните му плъзваше заплашителна усмивка, докато продължаваше да разрежда редиците на дуергарите, в които вече цареше пълен хаос. Сребърни стрели, полетели с всички сили към жертвите си, свистяха покрай него, ала младежът имаше пълно доверие на Кати-Бри и не се боеше, че някой заблуден удар би могъл да го застигне. Мускулите му се напрегнаха, за да нанесат поредния страховит удар и толкова голяма бе исполинската му сила, че дори бляскавите митрални доспехи на дуергарите не можеха да й устоят.

В този миг отзад се протегнаха две ръце, по-яки и от неговите, и го сграбчиха в желязна хватка.

Неколцината оцелели дуергари не видяха съюзник в лицето на Бок и, обзети от неистов ужас, хукнаха към моста, с отчаяната надежда да го прекосят и да го срутят след себе си, откъсвайки по този начин пътя на преследвачите си.

Стрелите на Кати-Бри ги покосиха много преди да достигнат спасителния мост.

Риджис, който прекрасно познаваше силата на Сидни още от срещата им в овалната стая, не смееше да помръдне. След като бе видял какво бе сторил с Уолфгар и Бруенор лъчът, изпратен от пръчката й, дребният полуръст изтръпваше само при мисълта да изпита силата му върху себе си.