Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 202

Това бяха неговият дом и неговата битка и той трябваше да поеме цялата отговорност за живота на своите приятели върху себе си. Щом достигнаха дъното на стълбата, той се втурна покрай Уолфгар и връхлетя през открехнатата врата, вдигнал митралната брадва на своя героичен съименник високо над главата си.

— Това е за баща ми! — провикна се Бруенор и разцепи бляскавия шлем и главата на най-близкото джудже с един-единствен удар.

— Това е за бащата на моя баща! — изкрещя той, докато поваляше следващия дуергар. — А това е за бащата на бащата на моя баща!

Родословието на Бруенор се простираше векове назад. Сивите джуджета бяха обречени.

Уолфгар се впусна в битката в мига, в който усети Бруенор да профучава покрай него, и въпреки това, когато нахлу в стаята, трима от дуергарите вече лежаха мъртви, а освирепелият Бруенор тъкмо се канеше да посече четвъртия. Останалите шестима се щураха напред-назад, мъчейки се да се съвземат от изненадващото нападение и да се измъкнат през другата врата, за да могат да се прегрупират в пещерата, която започваше отвъд нея. Уолфгар запрати Щитозъб след един от тях и дуергарът рухна мъртъв, докато Бруенор довършваше своя пети противник.

Двамата часовои, които стояха на пост от другата страна на бездната, чуха шума от битката в мига, в който първите й звуци достигнаха до Кати-Бри. Без да знаят какво става двете джуджета се поколебаха.

Кати-Бри обаче знаеше.

Сребриста светлина проблесна над бездната и се взриви в гърдите на един от стражите. Стрелата проби митралната ризница с могъщата си магия и отхвърли джуджето назад — към коравата стена и прегръдката на смъртта.

Другарят му светкавично се хвърли към лоста, ала Кати-Бри хладнокръвно довърши започнатото. Втора стрела изсвистя над пропастта и се заби право в окото на дуергара.

Ужасените джуджета от стаята успяха да се доберат до галерията, където към тях се присъединиха още воини от стаите, които се намираха отвъд преддверието. Кати-Бри знаеше, че Уолфгар и Бруенор много скоро ще излязат в галерията след бягащите си врагове… и щяха да се озоват право в ръцете на очакващия ги неприятел.

Преценката на Бруенор за Кати-Бри се оказа напълно вярна. Младата жена беше истински боец и не се страхуваше да рискува в колкото и неизгодно положение да се намираше. Опитвайки се да не мисли за огромната опасност, която дебнеше приятелите й, тя зае позиция, от която да може да им бъде от най-голяма помощ. Стиснала решително зъби, без да откъсва очи от галерията под себе си, младата жена грабна Таулмарил и запрати канонада от смъртоносни сребърни стрели срещу тълпящия се враг. В редиците му настана хаос, мнозина хукнаха да се спасяват.

Опръскан с кръв от глава до пети, Бруенор нахлу в галерията с яростен рев, вдигнал високо окървавената си брадва — имаше да мъсти за още десетки свои праотци. Уолфгар нахлу след него, опиянен от жажда за вражеска кръв. От устата му се лееше песен във възхвала на Темпос и той поваляше по-дребните си противници с лекотата, с която би си проправял път сред крехките папратови стъбла, обвили някоя горска пътечка.