Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 176

Уолфгар стовари Щитозъб върху чудовището и го повали на земята. Миг преди огромното туловище да се стовари отгоре му, Бруенор успя да се промуши под краката на звяра.

Победата им не трая дълго. От магическата пръчка на Сидни изскочи мощен лъч и полетя към тях. Силата му отхвърли Уолфгар далече назад. Той се претърколи и се изправи на крака чак в другия край на помещението. Кожената му жилетка бе обгорена и пушеше, цялото му тяло бе изтръпнало от страховития удар.

Бруенор бе запратен на каменния под. В продължение на един дълъг миг остана да лежи там напълно неподвижен. Не беше тежко ранен (джуджетата са корави като скалите, които дълбаят, а са и особено неподатливи на всякакви магии), ала докато лежеше на пода, долови далечен тътен, който прикова цялото му внимание. Познаваше този звук, беше го чувал като дете, но не можеше да се сети откъде точно идва.

Едно обаче помнеше — този звук вещаеше гибел.

Звукът все повече се засилваше, стаята затрепери, далечният тътен се чуваше съвсем ясно, въпреки че Бруенор вече бе вдигнал глава от пода. И тогава джуджето разбра. То обърна безпомощен поглед към Дризт и изкрещя:

— Пази се, елфе!

Твърде късно — миг по-късно скритият механизъм се задейства и в пода на нишата зейна дупка.

Там, където допреди малко стояха Дризт и Ентрери, сега се виеха кълба прах. За Бруенор времето сякаш застина в този едничък ужасяващ миг. От тавана се откъсна огромен скален къс и сложи край и на последната искрица надежда, която още се таеше в гърдите му.

Тайният механизъм вече бе изпълнил предназначението си, ала мощните трусове, които разлюляваха цялата стая, не спряха. Стените се пропукаха, парчета камък се откъснаха от тавана и полетяха надолу. Застанала на единия праг, Сидни извика към Бок, докато в другия край на помещението Уолфгар вдигна тежкото резе и повика приятелите си.

Кати-Бри се втурна към падналия полуръст и като го хвана за глезените, го повлече към вратата, викайки към Бруенор да й помогне.

Ала джуджето, вперило обезумял поглед в рухналата ниша, отново и отново изживяваше онзи единствен гибелен миг.

Огромна пукнатина плъзна по протежение на целия под, заплашвайки да отреже пътя им за бягство. Кати-Бри стисна зъби и с последни сили успя да се добере до сигурността на тунела, който започваше отвъд вратата. Уолфгар изкрещя към джуджето и дори се накани да се върне за него.

В този миг Бруенор се изправи на крака и тръгна към тях — бавно, свел глава надолу, сякаш се надяваше подът да се отвори под краката му и да го запрати в най-черната яма на подземията.

И да сложи да сложи край на непоносимата болка.

20

Краят на една мечта

Когато всичко най-сетне се успокои, а грохотът заглъхна, приятелите, които сега вече бяха само четирима, си запробиваха път през отломките и тежкия прах обратно към овалната стая. Без да обръща внимание на големите купчини камъни и огромните пукнатини по пода, които заплашваха да ги погълнат, Бруенор се запрепъва към нишата, следван плътно от останалите.

Голяма купчина скални късове закриваше дупката на пода, наоколо не се виждаше кръв, нито каквато и да било следа от двамата противници. Изпод камъните се процеждаше плътен мрак и Бруенор се провикна, зовейки името на падналия си приятел. Ала разумът, напук на сърцето, напук на отчаяната надежда, която не искаше да умре, му говореше, че всичко е напразно — елфът вече не можеше да го чуе.