Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 170

В този миг видяха огненото кълбо и духът на Моркай за втори път застана пред тях.

— Последвайте ме — рече той. — Наредено ми е да ви покажа пътя.

Без да каже нищо повече, Червеният ги заведе до тайната стълба, после пламъците отново го обгърнаха и той изчезна.

— Господарят ти се оказа доста полезен — отбеляза Ентрери, докато поемаше надолу.

Сидни се усмихна, опитвайки се да прикрие страха си.

— Поне четири пъти — прошепна тя, припомняйки си случаите, в които Дендибар бе призовавал духа на Моркай.

Всеки следващ път духът на Червения бе изпълнявал заповедите с все по-голямо спокойствие и всеки следващ път изглеждаше по-силен от предишния. Младата жена последва убиеца надолу по стълбата. Надяваше се, че Дендибар няма да повика отново Моркай… за доброто на всички.

Когато най-сетне оставиха и последното стъпало зад гърба си, Бок ги поведе право към стената и тайната врата. После, сякаш разбираше пречката, която се изправяше пред него, той търпеливо се отдръпна и зачака по-нататъшни заповеди от магьосницата.

Ентрери прокара пръсти по камъка и се вгледа внимателно в него, опитвайки се да открие някаква пукнатина върху гладката му повърхност.

— Губиш си времето — отбеляза Сидни. — Вратата е правена от майстори — джуджета и не може да бъде открита току-така.

— Ако изобщо има врата — отвърна убиецът.

— Има — увери го младата жена. — Бок проследи дирята на елфа чак дотук и е сигурен, че тя продължава и от другата страна на стената. Няма начин да отклониш един голем от пътя му.

— Отвори я тогава! — подигравателно се изсмя Ентрери. — Те се отдалечават от нас с всеки изминал миг.

Сидни си пое дълбоко дъх и нервно потри ръце, опитвайки да се успокои. За първи път, откакто бе напуснала Домовата кула, й се удаваше възможност да използва магическите си умения и сега усещаше как силата, която се бе натрупала у нея през това време, се пробужда и започва да кипи във вените й.

След поредица от отчетливи, прецизни движения, тя промърмори няколко заклинания, после вдигна ръце и като обърна длани към вратата, заповеднически изрече:

— Баузин саумин!

Коланът на Ентрери незабавно се разкопча, а сабята и камата му тупнаха на земята.

— Добра работа — подигравателно отбеляза той и се наведе да вдигне оръжията си.

Сидни озадачено се взря във вратата.

— Устоя на магията ми — изрече тя на глас онова, което бе очевидно. — Би трябвало да се очаква, когато човек си има работа с врата на джуджета. Самите те рядко използват магия, ала способностите им да се противопоставят на заклинанията на другите, са наистина забележителни.

— Накъде ще тръгнем сега? — изсъска Ентрери. — Навярно има и друг вход?

— Това е вратата, която ни трябва — настоя младата жена и се обърна към Бок. — Разбий я!

Чудовището тръгна към стената и Ентрери отскочи назад.

Огромните ръце на Бок се стовариха върху камъка със силата на стенобойна машина… веднъж, два, три пъти. Чудовището нанасяше удар след удар, без да обръща внимание на болката. Дълго време не се случи нищо, чуваше се само глухият тътен на юмруците, стоварващи се върху камъка.